РЕШЕНИЕ 22/08.02.2007 г. по въззивно гр.д.№ 193 по описа на Апелативен съд – Варна за 2006 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 262/19.05.06год. постановено по гр.д. №181/05год. ВКС е отменил решението на Варненския апелативен съд от 07.12.04год. постановено по гр.д. № 474/04год. и е върнал делото на въззивния съд за разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото, съдът съобрази следното:
С решение от 28.05.03год. постановено по гр.д.№ 351/2003год., Варненският окръжен съд е приел за недействителен по отношение на П. С. К. договорът, сключен на 28.03.01год. по силата на който Л.П.Л. и Е. Н.Л./К./ са прехвърлиил на сина си В.Л.Л. собствеността върху обект за медицинска и търговска дейност, представляващ двуетажна сграда с обща площ от 200кв.м. в гр.В, ул.”Д-р Ж.” № ** изградена в УПИ І, целият с площ от 468кв.м. в кв.23, 17 МКР ведно с правото на строеж на посочената сграда. Осъдил е Е.Н.Л. и В.Л.Л. да заплатят на П. С. К. сумата 1077,50лв. извършени разноски.
Недоволни от постановеното решение са останали ответниците Е. Н.К. и В.Л.Л., които го обжалват с искане същото да бъде прогласено за нищожно поради недопустимост, евентуално да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно и исковете бъдат отхвърлени, като по оплакванията са развити подробни съображения.
В съдебно заседание и чрез представени писмени бележки, жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
Въззиваемата страна П.К. чрез ппроцесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззиваемият Л.Л. не е изразил становище по жалбата.
Съдът съобрази следното:
В исковата молба на адв.Станчев като пълномощник на П. С. К. против Л. П. Л., Е. Н. Л. /К./ и В.Л.Л. се твърди, че на 01.05.98год. ищецът е дал в заем на първия ответник сумата от 6 500щ.д. за довършване на започнат строеж на сграда за медицинска и търговска дейност в гр.В., ул.”Д-р Ж.” № **. Тъй като сроковете на връщане на заема не са спазени, на 07.02.00год. страните са подписали споразумение, по което заемодателят се е задължил да върне заетата сума при съставяне на протокол Обр.16 за държавно приемане на сградата, но не по-късно от 30.07.00год. при годишна лихва от 10%. Поради неизпълнение на договора, с влязло в сила решение по гр.д. № 117/01год. ответникът Л.Л. е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 13 754лв., представляваща равностойността на 6 500щ.д. Вземането не е събрано, тъй като длъжникът не разполагал със средства и имущество. Излага, че ответникът Л. Л., на основание разрешение за строеж № 275/97год. е изградил и въвел в експлоатация с разрешение за ползване № 738/15.09.00год. временен обект за медицинска и търговска дейност, на ул.”Д-р Ж.” № **. Същият е изграден върху общинска земя и представява масивна двуетажна сграда с разгъната застроена площ 200кв.м. С нот. заверен договор на 28.03.01год. Л. Л. и съпругата му Е. Л. са прехвърлили на сина си В. Л. Л. временния обект за медицинска и търговска дейност, ведно с правото по пар.50 а ЗТСУ. В резултат на което със Заповед № 2573/17.10.02год. на Кмета на Община В. и Договор № 445/22.11.02год., Община В. е прехвърлила на В. Л. Л. право на строеж върху общинска земя. Моли съда да обяви за недействителни действията на тримата ответници, тъй като с договора от 28.03.01год. длъжникът е намалил своето имущество и по този начин увредил интереса на ищеца като кредитор. Предвид изложеното, моли на основание чл.135 от ЗЗД да се обявят за недействителни действията на длъжниците спрямо ищеца а именно-сключения договор за прехвърляне на имота. Следва да се приеме, че приобретателят като низходящ е знаел за задължението и целяното увреждане.
Ответникът Л. Л. чрез процесуален представител признава иска и намира същият за основателен.
Останалите ответници, чрез процесуален представител оспорват иска и излагат, че останалите членове на семейството не са знаели за паричните задължения на ответника. Отделно от това, в писмено становище от 11.06.03год. на процесуалния представител на В.Л. се твърди, че предметът на процесния договор за продажба не съществува, а на негово място ответникът е построил двуетажна масивна сграда с която ответникът Л.Л. няма нищо общо. Сочи също, че строителството на сградата продължава.
Съобразно наведените основание и петитум, следва да се направи извод, че предявеният иск е с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:
Не се спори относно следното: С решение по гр.д. № 117/01год. ответникът Л.Л. е осъден да заплати на ищеца П.С.К. сумата от 13 754лв. представляваща левова равностойност на 6 500щ.д., получени в заем на 01.05.98год., при годишна лихва от 10%.
Безспорно е също, че с разрешение за строеж № 275/04.09.97год. на ответника Л. на осн. чл.120 ал.4 ЗТСУ е разрешено изграждането на временен обект за медицинска и търговска дейност в гр.В., ул.”Д-р Ж.” № **, 17 мкр. по плана на гр.В. Обектът е изграден от ответника и въведен в експоатация видно от Протокол за държавно приемане обр.16/18.08.00год. и Разрешение за ползване № 738/15.09.00год. В посочените документи ответникът Л. е посочен като собственик на изградения и въведен в експлоатация обект. Видно от представената техническа документация, въведеният в експлоатация обект представлява масивна двуетажна сграда с РЗП 200кв.м. С решение по т.726-4, взето по Протокол № 22/02.01год. на осн. пар.50а ал.5 ЗТСУ е дал съгласие за започване процедура за измение на ЗРП на временния обект собственост на Л.Л. за промяна на статута му в постоянен и за придобиване правото на строеж върху земята, върху която е построен. Видно от приложен договор за продажба от 28.03.01год., на посочената дата Л.Л. и съпругата му Е.Л. са продали на сина си В. Л. временен обект за медицинска и търговска дейност, находящ се на ул.”Д-р Ж.”№ ** с обща площ от 200кв.м. ведно с правото по пар.50 а ЗТСУ. Със заповед № 2573/17.10.02год. на осн. пар.50а ал.7 Община В. е прехвърлила на В.Л. правото на строеж върху общинска земя по акт за ЧОС № 2303/25.03.02год., представляващ УПИ І, целият с площ от 468 кв.м. по плана на 17 мкр. на гр.В. за двуетажна сграда-за медицинска и търговска дейност със застроена площ от 100кв.м. и РЗП от 200кв.м.
С решение от 18.04.03год. постановено по гр.д. № 1776/02год. ВРС е прекратил брака между съпрузите Л., като видно от представеното пред настоящата инстанция споразумение по чл.99 ал.3 СК, същите са уредили имуществените си отношения, като е посочено, че нямат придобито по време на брака движимо и недвижимо имущество на значителна стойност. Съобразно представено У-ние изх.№ 762/18.12.06год., образуванато изп.д. 10069/01год. въз основа на изп.л. по гр.д. № 117/01год. на ВОС не е приключило и по същото Л.Л. дължи на ищеца сумата 26 291лв.
С оглед на изложената фактическа обстановка, следва да се направят следните правни изводи:
Легитимирани страни по иска по чл.135 ЗЗД са кредитор, длъжник и трето лице, с което длъжникът е договарял. Със сключване на договора за заем ищецът е придобил качество на кредитор, спрямо прехвърлителя Л.Л., респективно и спрямо съпругата му Е.Л., доколкото заемът е бил взет през време на брака им, като към момента на разпореждането с имота вземането му е съдебно признато с влязло в сила решение по гр.д. № 117/01год. на ВОС.
Доколкото се оспорва пасивната легитимация на ответницата Е. К., с твърдения, че страните са били във фактическа раздяла от 1995год. и същата не е знаела за взетите в заем парични средства от съпруга й, съдът съобрази следното: Като доказателство за фактическата раздяла е представено решение по гр.д. № 1776/02год. с което е прекратен брака между страните, в съобразителната част на което е посочено, че страните са във фактическа раздяла от 1995год. Следва да се отбележи, че мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което и посоченото обстоятелство следва да се приеме за недоказано в настоящия процес. А събраните релевантни доказателства в процеса опровергават посоченото по-горе възражение. В показанията на св. Н.Тодев се съдържат твърдения, че през пролетта на 2000год. е провеждал разговори със семейството на Л.Л., на които е казал за взетите от ответника заеми от ищеца К. както и от други хора, а също и че не са били върнати на падежа. Ответникът Л.Л. по реда на чл.114 от ГПК също сочи, че е уведомявал останалите членове на семейството за поетите задължения и те са знаели за всичките му задължения. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че преди прехвърлителната сделка с имота ответниците са знаели за паричните задължения на Л.Л.. Горният извод не се опровергава от показанията на свидетеля П.Л., които освен че следва да се ценят при условията на чл.136 ГПК, не са конкретни и относими към спора. А предвид участието на съпругата Е.Л. в разпоредителната сделка с имота, следва да се направи извод от една страна, че страните са поддържали отношения и освен това са считали имота за придобит в СИО. В допълнение следва да се отбележи, че за поетите по време на брака задължения на единия съпруг за нужди на семейството, отговарят и двамата съпрузи. Предвид изложеното и ответницата Е. Л. има качество на длъжник на ищеца К. относно предоставения заем.
Вторият елемент от фактическият състав на чл.135 ЗЗД е извършването на действие, което уврежда кредитора, а увреждане е налице винаги в случаите, при които намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Ответниците Е.К. и В.Л. чрез процесуален представител излагат, че чл.135 ЗЗД е неприложим относно процесния договор, тъй като в случая не е налице разпореждане с недвижим имот, освен това сделката не е увредила кредитора, тъй като предметът на договора е бил временен преместваем търговски обект, а масивната сграда е построена изцяло от ответника след сключване на атакуваната сделка. Съдът намира възраженията за неоснователни и недоказани. Преди всичко, видно от представената техническа документация на Временен обект за медицинска и търговска дейност /Протокол на ДПК л.104/, конструкцията на сградата е изпълнена по монолитен начин, същата представлява масивна сграда със застроена площ от 200кв.м., акт 15 и акт 16 са издадени на името на инвеститора Л.Л., и то преди прехвърлителната сделка. Разрешение № 738/15.09.00год. за ползване на обекта също е издадено на името на Л.П.Л. Освен това, ответникът не е представил доказателства, че след като е придобил собствеността чрез процесния договор е извършил строителни работи свързани с придобитото право на строеж. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че процесния договор е произвел своето прехвърлително действие върху недвижим имот а именно-като е прехвърлил собствеността върху построената монолитна сграда имаща временен статут, ведно с правата на Л.Л. по пар.50а ПЗР на ЗИД на ЗТСУ, респективно правото да придобие право на строеж върху земята на която е изграден временния обект и да създаде траен градоустройствен статут на сградата.
Следователно, с процесния договор е прехвърлен недвижим имот, който не е променен и към настоящия момент, като по този начин ответниците-прехвърлители са намалили имуществото си.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че с извършената продажба имуществото на длъжниците е намаляло, което е довело до увреждане на ищеца в качеството му на кредитор.
Третата предпоставка за уважаване на иска е лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. Дори и да се приеме, че е налице действителна продажба, а не дарение, доколкото се твърди, че цена по сделката не е плащана, тъй като третото лице е низходящ, знанието за увреждане се предполага до доказване на противното. По делото доказателства, оборващи тази презумция не са събрани, напротив, от коментираните по-горе гласни доказателства, както се посочи, се установява, че и останалите членове на семейството, включително и В.Л. са знаели за паричните задължения на Л.Л. Следва да се направи извод, че при извършване на разпоредителната сделка третото лице е знаело за увреждането. Предвид изложеното, следва да се приеме, че презумцията по чл.135 ал.2 ЗЗД не е оборена, поради което и процесната сделка следва да се приеме за недействителна по отношение на ищеца П.К.
По повод на възражението за недопустимост на настоящето производство, паради привидност на водения процес по гр.д. № 117/01год. на ВОС: За активната легитимация по чл.135 ЗЗД не е необходимо вземането да е съдебно признато, а достатъчното условие е ищецът да има качество на кредитор-т.е да има неудовлетворено вземане, като дори не е необходимо падежът да е настъпил. В случая не се спори, че ищецът е предоставил на ответника Л.Л. в заем сумата от 6 500щ.д., както и че сумата не е върната на падежа. Не се спори и че ответникът няма друго имущество, или парични средства, чрез които кредиторът може да се удовлетвори. Поради изложеното, воденият процес по гр.д. № 117/01год. е без значение за допустимостта на настоящето производство.
Поради което предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца П.К. договорът , сключен на 28.03.01год. чрез който ответниците Л.Л.и Е.Л. са прехвърлили на сина си В.Л. собствеността върху обект за медицинска и търговска дейност, представляващ двуетажна сграда с РЗП от 200кв.м., находяща се в гр.В., ул.”Д-р Ж.” № **, построена в УПИ І, в кв.23 по плана на 17 мкр. На града, ведно с правото на строеж за сградата се явява основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.05.2004г. постановено по гр.д.№ 351/2003 г. по описа на Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО Е ОСТАВЕНО В СИЛА с решение № 297/10.04.2009 г. по гр. д. № 5149/2007 г. по опис на ВКС на РБ.