РЕШЕНИЕ  № 117/20.07.2006 г. по въззивно гр. д. № 190 по описа за 2006 г. на Апелативен съд – Варна:

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение от 31.01.2006 год. постановено по гр.д. № 1816/2003 г. ВОС е отхвърлил предявения от П.В.И. против Р.В.И., В.Г.Н. и П.К.П. иск за прогласяване на недействителността на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 61/2003год. на нотариус О.Шарабански, рег. № 147 на НК, сключен между П.К.П. като продавач и В.Г.Н. като купувач за апартамент № 18 в гр.В., ул.”П.К.” с площ от 89,93кв.м., ведно с изба № 11, както и прилежащите части от общите части на сградата и правото на строеж, гараж № 4 в същата сграда с площ от 17,56 кв.м., поради симулация  от страна на купувача чрез поставяне на трето лице В. Н. вместо действителния приобретател на имота Р.И. при използване на фигурата на подставено лице, на осн. чл.26 ал.2 вр.чл.17 от ЗЗД. Осъдил е ищцата да заплати и направените от насрещните страни и съда съдебно-деловодни разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата, която го обжалва чрез въззивна жалба на процесуален представител. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи предявения иск. Счита, че решението е неправилно като незаконосъобразно и необосновано по изложени съображения.

Въззиваемите не са изразили становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Въззиваемите, чрез процесуален представител считат жалбата за неоснователна.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното: 

Предявеният иск е с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр.чл.17 ЗЗД.

С исковата молба и в уточняваща такава от 30.06.03год. ищцата П.В.И. твърди, че с първия ответник Р.В.И. са продали жилище, придобито в режим на СИО за сумата от 35 150 лв., с която сума както и с други семейни средства са решили да закупят друго по-голямо жилище с посредничеството на АНИ”Каза”ООД гр.В. За целта били сключили предварителен договор за покупко-продажба и са заплатили капаро в размер на 4000щ.д. Впоследствие установила, че съпругът и развалил сключения договор, като е подписал анекс с продавача по предварителния договор –ответника П. П., същият да приеме като купувач трето лице, избрано от съпруга й. Третото лице е вторият ответник В.Г.Н., което  е прието безусловно от продавача, като според споразумението даденото капаро от съпругът и се е считало като дадено от третото лице. Веднага след сключеното споразумение е изповядана продажбата  на недвижимия имот за която е съставен нот.акт № 61/03год. на нотариус Ш.  В подписания анекс между продавача по сделката П.П. и бившият й съпруг Р.И.  продажната цена е определена на 37 500щ.д. Излага, че атакуваната сделка е относително симулативна, като сочи, че вторият ответник В.Н. е подставено лице, а действителният собственик на имота е първият ответник-съпругът й Р.В. И., който е платил сумата за покупката в размер на 37 500щ.д. Симулативната продажба прикрива друга дисимулирана продажба, при която купувач и собственик на имотите е първият ответник, който по този начин избягва режимът на СИО и придобива собствеността за себе си. Иска се съдът да постанови решение с което да обяви за симулативна продажбата на апартамент № 18, на ул.”П.к.”на купувача В.Г.Н., като се приеме, че същият е поставено лице и формален титуляр на правото на собственост и се обяви за действителна продажбата на имота на Р.В. И., съпруг на ищцата и истински собственик на имота и че същият е придобит в режим на СИО.

 В съдебно заседание исковата молба се поддържа чрез процесуален представител.

Ответниците чрез процесуални представители оспорват иска.  Ответникът Р.И. признава, че лично е сключил предварителния договор, но с оглед на влошени семейни отношения и за да не загуби даденото капаро е намерил трето лице да закупи имота.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По нот. акт № 35/24.03.03год. на н-с Г.И., Р.И. и П. И. са продали на А.К. и Е.К. собствения си придобит в СИО апартамент  за сумата от 35 150 лв.

Представен е анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.04.03год. относно имот –апартамент № 18 находящ се в гр.Варна, ул.”П.к.”, ведно с прилежащите му изба № 11 и гараж №4, според който Р.И. със съгласието на П.К.П. като продавач ще преотстъпи на трето избрано от него лице всичките си права и задължения по сключения на 02.04.03год. предварителен договор. Като причина е посочено, че купувачът не може да осигури  необходимите средства за закупуване на имота предмет на договора. Продавача се е задължил безусловно да приеме за   купувач на имота трето лице представено му от Р.И., а даденото капаро ще се счита дадено от третото лице. П.К.П. е продал на 09.04.2003год. на В.Г.Н. по нот.акт № 61 т.ІІ, н.д. № 250 /2003год. апартамент № 18, находящ се на ул.”П. к.”, ведно с прилежащите изба № 11, гараж № 4 и съответните ид. части от общите части и от правото на строеж  общо за сумата от 60 247,47лв. Представен е договор за заем от 28.03.03год., по който Н.С. е предоставил в заем на Р.И. сумата от 5 000щ.д., а според разписка от 09.04.03год., на посочената дата заемателя е върнал взетата в заем сума и е погасил задължението си. С договор за заем от 23.03.03год. Р. И. е получил в заем  от Е.С.С. сумата от 6 000щ.д. за срок от една година. Видно от изготвената разписка, на 09.04.03год. дадената в заем сума е била погасена от заемателя. Представен е договор за наем от 18.04.03год., според който   Р.В.И. е взел под наем имот на ул.”П.Р.” при наемна цена от 140 щ.д. С решение от 03.10.03год. по гр.д. № 804/03год. по описа на ВРС е прекратен гражданският брак между Р.И. и П.И. на осн.чл.99 ал.1 от СК.

С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Симулативен е договорът, при който страните между които е сключен не желаят да бъдат обвързани от неговите правни последици. Съобразно твърденията в исковата молба, следва да се направи извод, че се претендира нищожност поради прикриване на друга /дисимулирана/ сделка-или, твърди се наличие на относителна симулация.

За да бъде уважен искът за признаване на извършената сделка като недействителна, поради симулативност на същата, в тежест на ищцата е да установи, че ответниците като страни по атакуваната сделка не са желаели постигането на посочения в нея резултат, а целта е била, имота да бъде придобит за Р.В. И. и само той е имал воля за придобиване на жилището. 

Следва да се отбележи, че въззивницата  се явява трето лице, поради което съобразно разпоредбата на чл.134 ал.2 ГПК пр. последно, симулацията може да бъде доказвана със свидетелски показания, без да е необходимо същите да притежават писмени доказателства, изхождащи от другата страна, какъвто е случаят, от които да може да се направи извод, че писменото съгласие е привидно.

Според свидетелките Р.М. и К. Г., последната при условията на чл.136 ГПК, ищцата П.И. е намерила жилището на ул.”П.К.”, сключила е предварителен договор и е платила капарото от около 4 000щ.д. Веднага след като са се върнали от почивка, Р.И. е напуснал семейното жилище, като е заявил че ще се разделят, както и че е развалил сделката за покупката на жилището. Свидетелките сочат, че апартамента го е купил бившият съпруг на сестрата на Р.  Свидетелката П.И. сочи, че апартаментът е закупен от В., който е баща на приятеля й Г. Свидетелката знае, че Р.В. е имал намерение да купи апартамента, но след това се е отказал, като го е предложил на В., за да не се  загуби даденото капаро. В момента жилището се е отдавало под наем, като парите от наема е  получавал В. Свидетелят Е.С. сочи, че през м.март 2003год. е дал в заем на В. за срок от една година пари за закупуване на жилище, които му били върнати преждевременно, тъй като сделката се била провалила. По-късно свидетелят разбрал, че Р.В. се е развел по същото време. Свидетелят Д.Д.-посредник при продажбата сочи, че Р. В. му заявил, че имат финансови проблеми за закупуване на имота, като за да не загуби даденото капаро решили да намерят друг купувач. Р. намерил купувача на имота, а свидетелят е получил комисионна от продавача и първоначалния купувач. Въпросите относно комисионната и капарото са били уредени между Р. и третото лице купувач.

От изложената фактическа обстановка съставът на съда намира за недоказано твърдението на въззивницата, че изразеното в процесния договор сключен по  н.акт № 61/09.04.03год. н.д. №250/03год. на н-с О.Ш. съгласие за прехвърляне на собствеността на апартамент № 18, находящ се в гр.В., ул.”П.К.”, е привидно, като  имота при условията на персонална симулация в действителност е  придобит за отв.Р. В. И..  Това е  така, тъй като при съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства не се установява нито едно обстоятелство, от което да се направи макар и косвен извод, че И. е имал намерение да придобие имота за себе си. Единственият довод на въззивницата е, невярното според нея обстоятелство,  отразено в Анекса към предварителния договор, сключен на 08.04.03год., а именно-че промяната се налага поради това, че И. не може да осигури необходимите средства за закупуване на имота. Следва да се отбележи, че действителната причина за разваляне на договора е неотносима към настоящия спор, но дори и да се приеме, че Р.И. в действителност е могъл да осигури нужните средства, като се имат в предвид осигурените заемни средства, както и одобрения за по-късна дата банков кредит,  от това обстоятелство не могат да се правят негативни изводи спрямо него. От друга страна, следва да се приеме за недоказано твърдението в исковата молба, че сумата от 37 500щ.д. е изцяло платена от ответника И. със семейни средства. Това е така, тъй като освен получените от продажбата на семейното жилище от 35150лв., други разполагаеми средства в режим на СИО не са установени.  Предвид изложеното, следва да се направи извод, че към 09.04.03год, когато е сключена атакуваната продажба, ответникът не е разполагал със средства за заплащане на цената на имота, предвид което е недоказано и обстоятелството, същият да е придобит за негова сметка.

Следва да се приеме и обяснението на ответника дадено по реда на чл.114 ГПК, както и становището на защитата му, че основна причина за разваляне на предварителния договор за покупка на жилището са влошените семейни отношения, като житейски логични и издържани. Това е така, тъй като именно след сключване на предварителния договор и непосредствено преди сключване на анекса семейните отношения между страните силно са се влошили и то до такава степен, че  ответникът е напуснал семейството си, а впоследствие се е стигнало и до прекратяване на брака.  Логично следва да се приеме и намирането на трето лице, което да замести ответника в сключения договор, тъй като същият е пряко заинтересован да си върне даденото капаро за имота. Тъй като не е налице обратен документ установяващ действителните отношения по сделката, съдът следва да анализира поведението на страните и след сключването на сделката.  Следва да се отбележи че ищцата не сочи нито едно обстоятелство, от което да се направи извод, че ответника реализира по някакъв начин последиците от сключената за сделка, такова не се установява и от събраните доказателства по делото. От същите следва да се направи извод, че имота се ползва от купувача В. Г., а ответника Р.И. живее на квартира в друго жилище.

Следователно, от анализа на събраните доказателства –писмени и гласни не се установи твърдяната персонална симулативност на атакуваната продажба по нот.акт № 61, т.ІІ, рег. № 2143, д. № 250/09.04.2003год. на нотариус О.Ш., рег. № 147 на НК.

С оглед на изложеното, искът се явява  недоказан и следва да бъде оставен без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

           По изложените съображения Варненският апелативен  съд

 Р  Е  Ш  И :

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 31.01.2006 г. по гр.д.№ 1816/2003 г. на ВОС.

          РЕШЕНИЕТО е оставено в сила с решение № 1408/14.04.2008 г. по к. гр.д. № 93/2007 г. по опис на ВКС на РБ.

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: 1.            

                                                                                          2.