Решение № 100/09.07.2009 г. постановено по в.гр.д. № 187/2009 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е по реда на чл.196 от ГПК/отм./. С обжалванотно решение № 299 от 11.03.2009год. постановено по г.д. № 131/2008год. Варненският окръжен съд е отхвърлил иска на И.А.К.  срещу Н.А.К. за заплащане на сумата от 25 000 лв., на основание чл.59 ЗЗД.

            Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, сега въззивник, който го обжалва чрез процесуален представител. Моли решението да бъде отменено като неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост, като по оплакванията са развити подробни съображения.

            Насрещната страна чрез писмено възражение на процесуален представител счита жалбата за неоснователна.        

В съдебно заседание жалбата се подкрепя от процесуален представител.

            Насрещната страна чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.

Представени са и писмени бележки в подкрепа на становищата на страните.

 ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, както и указанията на касационната инстанция, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Преди да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:

Съдът е разгледал и дал правна квалификация на иска като такъв по чл.59 ЗЗД.

В исковата молба, както и в уточняващата молба се сочи, че претенцията от 25 000лв. е давана на части за времето от 01.01.04год. до 19.03.07 год. издръжка на ответника. По молба на ответника му е давал суми с които да покрива разходите си за храна, цигари, облекло, консумативи, разходи за ток и вода, телефон, интернет, данъци за апартамента и притежавания лек автомобил, разходи за висящи дела и всички други разходи за съществуването му през посочения период. Ответникът устно е обещавал, че ще се издължи след като продаде собствения си апартамент.

От изложеното следва да се направят следните изводи, съобразно  твърдениятя на ищеца:

-че ищецът е давал различни суми /с общ размер 25 000лв./ на ответника през процесния период, че сумите не са давани безвъзмездно, а е следвало да бъдат върнати след като ответникът продаде свой имот.

Или, може да се направи извод, че страните са обвързани от  споразумение, по което ищецът е давал суми за издръжката на ответника за посочения в исковата молба  период, срещу задължението на ответника да върне сумите след като продаде собствения си апартамент. Самият ищец сочи в уточняващата молба, че ответника  не е изпълнил обезщанието си, въпреки че е продал апартамента на 19.03.07 год.

От гореизложеното следва да се направи извод, че претенцията произтича от неизпълнение на поетото задължение на ответника да върне дадените по споразумението суми. Предвид изложеното, претенцията следва да се разгледа на плоскостта на неизпълнение на задълженията на длъжника, поради което следва да се приеме, че правната квалификация на иска е по чл.79 ал.1 ЗЗД.

Като е разгледал предявения иск като такъв с правна квалификация чл.59 ЗЗД, първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск. На основание чл.209 ал.1 пр. последно ГПК/отм./, решението следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне на окръжния съд за произнасяне по предявения иск.

            Водим от горното, съдът

                                               Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 299 от 11.03.2009год. постановено по г.д. № 131/2008год., с което  Варненският окръжен съд е отхвърлил иска на И.А.К.  срещу Н.А.К. за заплащане на сумата от 25 000 лв., на основание чл.59 ЗЗД.

            ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за произнасяне по иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.            

                                                                                                         2.

РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.