Решение № 86/05.06.2009 г. по въззивно гражданско дело № 160 по описа за 2009 г.  на Апелативен съд – Варна:

Производството е по реда на чл. 196 от ГПК/отменен/, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.

С решение № 138 от 09.02.2009 г., постановено по гр. д. № 393/2008 г. Варненският окръжен съд е отхвърлил предявения на основание чл. 254 от ГПК /отменен/ от Г.В.Б. *** срещу МО на РБ иск за приемане за установено, че не дължи сумата от 13 907,96 лева, изплатена по изп. д. № 4014/2003 г. на СИС при ВРС, като не допуска прихващане със сумата от 15 115,44 лева, представляваща неизплатено от ответника в полза на ищеца трудово възнаграждение за периода 27.08.1996 г. -25.07.2000 г.

Недоволен от това решение е останал Г.Б., който го обжалва като незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и непълнота на доказателствата и моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът му да бъде уважен с произтичащите от това законни последици.

Въззиваемата страна в срока по чл. 201 от ГПК /отменен/ не е подала писмено възражение против жалбата. В с. з. чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от

ГПК      /отменен/,      Варненският апелативен      съд      приема      за установено следното:

Предявен е иск от Г.В.Б. *** срещу МО чрез поделение № 32 890 с правно основание чл. 254 от ГПК /отменен/, вр. с чл. 300 от ЗОВСРБ.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 29.01.2003 г. получил призовка за доброволно изпълнение от СИС при ВРС по изп. д. № 4014 за заплащане на сумата от 26 207,32 лева, ведно със законната лихва аг 24.10.2002 г., на основание издаден на извънсъдебно основание от Бургаския районен съд изпълнителен лист по гр. д. № 2687/2002 г. Твърди, че в периода 24.02.2003 г. - 02.11. 2005 г. изплатил сумата от 25000 лева, от които 19792,88 лева - главница и 5207,12 лева -лихви, като според заключението на назначената по изпълнителното дело ССЕ остатъкът от задължението му към 05.03.2007 г. възлизал на 7 508 лева, от които главница в размер на 6 414,44 лева и 1 093,99 лева - лихви. /Или, изплатеното от него и остатъкът от задължението му възлиза общо в размер на 32 508,32 лева./

Излага, че с искова молба, по която е образувано гр. д. № 3721/2007 г. на ВРС-1Х състав е предявил на основание чл. 254 от ГПК частичен иск, че не дължи сумата от 7 508 лева, като искът е уважен поради направено от него възражение за прихващане на насрещни на ответното министерство към него задължения. В исковата си молба ищецът твърди, че на 27.08.1996 г. сключил договор с МО чрез ВМС за кадрова служба след завършване на обучението си във ВНВМУ, която включва 4 години обучение, след което 10 години изпълнение на кадровата военна служба. През 2000 г. ищецът завършил обучението си и със заповед на министъра на отбраната бил назначен на офицерска служба в поделение 26 970 -Бургас. На основание подаден рапорт от ищеца и заповед на министерска заповед трудовият му договор като военнослужещ бил прекратен считано от 04.11.2001 г., поради което по искане на МО БРС издал срещу него изпълнителен лист за заплащане на направените за него разходи за издръжка, обучение и квалификация в размер общо на 26 207,32 лева. Твърди, че посочените разходи са в по-малък размер - около 16 562 лева, а е изплатил по изпълнителното дело общо 25 000 лева.Прави възражение за прихващане със сумата от 15 115 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по т. 3.1. от договора и чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗОВСРБ за кадрова военна служба през периода 27.08.1996 г. - 25.07.2000 г., ведно с лихвата за забава върху всяко едно от вземанията, считано от настъпване на неговата изискуемост.

При задължение към МО по изпълнителното дело в размер на 26 207,32 лева и задължение на МО към ищеца за възнаграждение в размер на 15 115,28 лева, което следва да бъде прихванато, остатъкът на задължението на ищеца по изпълнителното дело е в размер на 11 092,04 лева. Вместо тази сума ищецът е заплатил по изп. дело 25 000 лева, или заплатил е в повече с 13 907,96 лева, поради което моли да бъде признато от съда, че не дължи на МО чрез поделение 32890-Бургас сумата от 13 907,96 лева. Ищецът моли издаденият срещу него изпълнителен лист да бъде обезсилен и да му бъде издаден срещу ответното .МО обратен изпълнителен лист за присъдената сума. Претендира да му се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът моли производството по делото да бъде прекратено, като твърди, че предявеният иск е недопустим предвид влязлото в сила решение по гр. д. № 3221/2007 г. на ВРС-ІХ състав, по което спорът е бил решен със сила на пресъдено нещо и по което: 1/ липсва заявяване, че ищецът е предявил частичен отрицателен установителен иск и 2/ ищецът е направил възражение за прихващане, което съдът е уважил, поради което това възражение за същото вземане вече е погасено, а освен това е и погасено по давност /стр. 51, 52 и 87 от делото на ВОС/. В отношение на евентуалност ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От обстоятелствената част на представената по делото искова молба в заверено копие, както и от копието по влязлото в сила решение по гр. д. № 3221/2007 г. на ВРПС-1Х с. /л. 32 - 35/ е видно, че ищецът е предявил срещу МО иск с правно основание чл. 254  от ГПК за признаване за установено, че не дължи  сумата  от 7 508 лева -неизплатен към 05.03.2007 г. остатък от главница 26 207,32 лева и лихви 6 301,11 лева поради прихващане с дължими му от страна на ответното МО суми общо в размер на 15 661,20 лева, от които – за тр. възнаграждение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗОВСРБ за периода 27.08.1996 г. - 25.07.2000 г. в размер на 11 196,63 лева и обезщетение за забава върху всяко месечно плащане от момента на дължимостта му до 04.11.2001 г. в размер на 4 464,57 лева. Искът е уважен от ВРС съобразно претенцията на ищеца за 7 508 лева след направено прихващане до размера на по-малката сума /като е прието, че дължимите от МО на ищеца трудови възнаграждения и лихви за забава за посочения период са в размер на 10 877,80 лева/.

В настоящото производство видно от исковата молба /л. З/ се иска признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 13 907,96 лева, която е изплатил в повече по изпълнителното дело към 05.03.2007 г. - при задължение в размер на 26 207,32 лева и заплатени 25 000 лева, ищецът прави повторно възражение за прихващане със сумата 15 115,28 лева, дължима му от ответника за едно и също задължение и за един и същи период, което възражение вече е било направено и уважено от съда по гр. д. № 3221/2007 г. на ВРС-1Х с.,чието решение е влязло в сила./И по настоящото и по другото водено между страните дело възражението за прихващане се отнася до едни и същи задължения и до един и същи период, като страната, направила възражението, е променяла само размера на сумите за главница и лихви за забава./

Съобразявайки се с разпоредбата на чл.  221,  ал. 2  от ГПК /отменен/, настоящият съдебен състав приема, че решението по гр. д. №3221/2007 г. на ВРС-1Х с. Е ВЛЯЗЛО В СИЛА И СЕ ПОЛЗА СЪС СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО И ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗРЕШЕНОТО С НЕГО ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ, направено от ищеца. Със сила на пресъдено нещо се смята признато цялото насрещно вземане на страната, предявено за прихващане, а не само тази част, която е равна на вземането, предявено с иска. Ето защо, относно разликата е недопустим нов процес. В конкретния случай предявеният отрицателен установителен иск се основава на повторно направено от ищеца възражение за прихващане, по отношение на което вече има влязло в сила решение. Предявеният иск се явява недопустим, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 от ГПК /отменен/ обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 138 от 09.02.2009 г., постановено по гр. д. № 393/2008 г. на Варненския окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

            РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА НА 16.07.2009 г.

з