Решение № 95/03.07.2009 г. постановено по в.гр.д. № 148/2009 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби – на третото лице – помагач на ответника -„Застрахователно дружество Е***” АД и по жалба на ищеца К.К.П..

Първата въззивна жалба - на конституираното на страната на ответника трето лице-помагач, представлявано от изпълнителния директор Й. Ц. Х., подадена чрез юрисконсулт П. Д., е против решение № 40 от 16.01.2009 г., постановено по гр.д. № 366/2008 г. на Търговищки окръжен съд, В ЧАСТТА, в която С.Х.М. е осъден да заплати на К.К.П. сумата над 10 000 лв. /до 20 000 лв. уважен от съда размер/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.09.2007 г.

Жалбоподателят „Застрахователно дружество Е***” АД е настоявал за отмяна на решението в обжалваната му част. Изложил е съображения, че съдът неправилно e определил степента на съпричиняване на вредите от ищеца, намалявайки обезщетението само с 20, вместо с 50 %.  Развил е оплаквания и относно определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 25 000 лв., като е сочил, че същото е завишено. Настоявал е, че неправилно, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е взел предвид факти като доходи в страната и инфлация през последните 2 години, които обстоятелства били ирелевантни за обезвредата от деликта. Съдът следвало да определи обезщетението за вредите към датата на изискуемостта на същото, а не към датата на решението.

Изразил е становище за неоснователност на иска за присъждане на обезщетението за имуществените вреди, но предвид ясно заявеното искане в жалбата, за отмяна на решението в частта на присъдените неимуществени вреди за горницата над 10 000 лв., намира, че тези възражения не касаят предмета на въззивното производство и не следва да бъдат обсъждани.

Позовал се е на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение – недопускане на автотехническа експертиза, имаща значение за изясняване на въпроса за съпричиняването на увреждането. Направил е искане за назначаването й със задачите, посочени в съдебното заседание от 17.12.2008 г. пред ТОС.

С.Х.М., в съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез своя процесуален представител, е заявил становище за основателност на жалбата.

Въззиваемият К.К.П. е подал в срока писмен отговор по жалбата на „Застрахователно дружество Е***” АД, в който е посочил, че същата е допустима, но неоснователна и е настоявал за оставянето й без уважение.

Изложил е съображения по иска за имуществени вреди, но те не следва да бъдат обсъждани, тъй като решението на ТОС в тази част не е обжалвано от третото лице – помагач.

Настоявал е, че изобщо не е налице съпричиняване от пострадалия, както и че обезщетението за неимуществените вреди неправилно било определено в по-нисък от обичайния размер. Противопоставил се е на искането за назначаване на експертизата.

Втората въззивна жалба е подадена от К.К.П. против същото решение /№ 40/16.01.2009 г. по гр.д. № 366/2008 г. на ТОС/ В ЧАСТТА , с която съдът е отхвърлил иска му за заплащане на  обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 20 000 лв. - до размер на 40 000 лв. и е НАСРЕЩНА такава на въззивната жалба на третото –лице помагач „Застрахователно дружество Е***” АД.

Жалбоподателят е сочил, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, молил е за отмяната му и за уважаване на иска  за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. Изложил е съображения, че липсва съпричиняване на вредите от пострадалия, както и че обезщетението не било съобразено с изискването за справедливост.

Не е заявил искания по доказателствата.

Насрещната страна С.Х.М. не е подала писмен отговор на жалбата.

Писмен отговор на жалбата не е подало и третото лице –помагач „Застрахователно дружество Е….” АД”.

Двете въззивни жалби са подадени от лица, легитимирани да обжалват решението, с правен интерес от обжалване на съответната част от него.

Жалбите са постъпили в срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК /жалбоподателят по насрещната въззивна жалба е освободен от внасянето на държавни такси и разноски по делото във всички инстанции на осн.чл. 83 ГПК/, поради което същите са допустими.

С определение № 150 от 10.04.2009 г., апелативният съд се е произнесъл по искането на въззивника „Застрахователно дружество Е***” АД за допускане на съдебно – автотехническа експертиза, като е назначил и събрал такава.

С оглед обжалваните части от решението на ТОС, предмет на въззивното производство е Решение № 40/16.01.2009 г. по гр.д. № 366/2008 г. на ТОС, В ЧАСТТА, в която С.Х.М. е осъден да заплати на К.К.П. сумата над 10 000 лв. /до 20 000 лв., уважен от съда размер/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.09.2007 г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на К.К.П. срещу С.Х.М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 20 000 лв. - до размер на 40 000 лв.

Пред Търговищкия окръжен съд са били предявени искове по чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД от К.К.П. *** срещу С.Х.М. *** за заплащане на: - сумата от  2 600 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие причиненото от ответника, на 21.09.2007 г. в гр.Търговище, пътно – транспортно произшествие; - сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от същото ПТП.

Ответникът е оспорил иска за имуществените вреди изцяло, а иска за неимуществени вреди - по размер. Изтъкнал е съображения за съпричиняване на вредите от пострадалия. Поискал е, и съдът е допуснал привличане на трето лице – помагач на страната на ответника - „Застрахователно дружество Е***” АД.

Третото лице – помагач е оспорвало иска за неимуществени вреди по размер.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната част.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд - Варна приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2007 г. в гр.Търговище, движейки се по ул. „Х****” в участъка между ул. „Е****” и кооперативния пазар, приблизително в средата на тази отсечка, С.Х., при управлението на лек автомобил и в нарушение на правилата за движение по пътищата, предизвикал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на К.П.. Те се изразявали в счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост с разместване на фрагментите, счупване на горния край на костите на лява подбедрица и разкъсно-контузни рани на двете лакетни стави. С решение № 2 от 24.01.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 1075/2007 г. на Търговищки районен съд, С.Х.М. бил освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.78а, ал.1 от НК, като съдът му наложил административно наказание. Тези факти се установяват от приобщеното към настоящото дело, н.а.х.д. № 1075/2007 г. на Търговищки районен съд.

Не са били спорни между страните по делото обстоятелствата, че улицата, на която е станало произшествието /ул. „Христо Ботев”/, е еднопосочна, с две пътни ленти и с посока на движение към пазара, а от двете й стани има широки тротоари. Ответникът не е пресичал пътното платно на пешеходна пътека /според признанието на същия/, при наличието на две такива в района на местопроизшествието, като по-отдалечената се намира на разстояние от 39 метра /факт, приет от първоинстанционния съд за общоизвестен на жителите на града/.

Според заключението на вещото лице, изготвило експертиза за механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, пострадалият се е движил по десния тротоар, след което завил в ляво и започнал да пресича перпендикулярно платното за движение. В момента, в който той стъпил на пътя, лекият автомобил се е намирал на разстояние от около 46 м. от него. Опасната зона за спиране,  при конкретната пътна обстановка, е била около 30 м., което означава, че водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца и да предприеме съответните мерки за спиране. Поради късната реакция на С.М., последният блъснал ищеца отляво, с предната дясна страна и с панорамното стъкло на автомобила, отхвърляйки го напред с около 5-6 метра. В момента на удара, автомобилът се е движил с 50 км./ч. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е изготвено компетентно и безпристрастно, от лице със специални знания в изследваната област.

Според показанията на свидетелката Р. Д. – очевидец на произшествието, на разстояние от около 30 метра от удара, в дясната лента на платното за движение, непосредствено след кръстовището /с ул. „Епископ Софроний”/, точно пред съседния жилищен блок, е имало спрели автомобили. Недоказано, обаче с оглед събраните по делото доказателства, е останало твърдението на третото лице-помагач за наличието на спрял автомобил в  дясната лента на пътното платно, в близост до пресичащия пешеходец. Поради това, съдът не споделя съображенията на последния, че шофьорът не е имал възможност да види пешеходеца своевременно и да реагира на опасността.

Към датата на произшествието, К.П. е бил на 82 години. Вследствие на удара, той е получил счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост с разместване на фрагментите, счупване на горния край на костите на лява подбедрица и разкъсно-контузни рани на двете лакетни стави. В тази насока е събраното от първата инстанция заключение по съдебно -медицинската експертиза. Според експерта, първо е била направена хирургична обработка на разкъсно – контузните рани, а след това наместване и гипсиране на счупванията в лявата раменна кост и лява подбедрица. Пострадалият е лекуван в ортопедичното отделение на „МБАЛ-гр.Търговище” АД в продължение на 14 дни, като след това лечението му продължило в домашни условия. В продължение на около два /за ръката/, три /за крака/ месеца е носил гипс, а след това  още приблизително шест месеца е правил рехабилитация за раздвижване на крайниците. Физическите болки от травмите били много силни в началото и по време на лечението, като по-късно те намалели, но не изчезнали напълно. От инцидента останали трайни последици за пострадалия, изразяващи се в ограничено, във всички посоки, движение на раменната става и ограничено движение в колянната става със затруднение в походката. Според заключението на ТЕЛК, на К.П. е призната 92% загуба на трудоспособност с чужда помощ.

Освен физическите болки, страдания и неудобства от травмите, пострадалият преживял и силни негативни емоции. Според свидетелката В. С., дъщеря на К.П., преди инцидента баща й бил здрав и жизнен човек, членувал в туристическа организация и активно се занимавал с туризъм. Затова той се чувствал много потиснат от невъзможността да се движи, да се занимава с хобито си и да осъществява нормалните си социални контакти. Бил лишен от обичайния си живот и се чувствал като с „отрязани криле”.

Така установената фактическа обстановка по делото води до извода, че е осъществен състава на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на С.Х.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при застрахователя – трето лице – помагач по делото. Установена е и причинната връзка между виновното и противоправно поведение на ответника /причинените телесни повреди на К.П./ и претърпените от пострадалия ищец, неимуществени вреди. По тези обстоятелства страните не са спорили.

Спорният въпрос по делото е свързан с размера на дължимото от ответника обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и въпросът за съпричиняването им от пострадалия.

Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи, като съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на К.П.. Определената сума пари в най – пълна степен следва да компенсира вредите.

От събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, се налага извода, че вследствие причинените му от ответника телесни повреди, ищецът е претърпял множество физически болки и страдания, както още в момента на произшествието, така и интензивно в периода на наместването и гипсирането на двата крайника /2-3 месеца/, а също и при последвалата рехабилитация /около 6 месеца/. Физически болки К.П. продължава да търпи и към момента, макар и с по-малък интензитет. Следва да бъдат обезщетени и неудобствата от трайното засягане на двигателната му способност, както и изживяваните негативни емоции във връзка с невъзможността му за пълноценно общуване, за социални контакти и туризъм.

Съобразно тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и трайните последици от произшествието и като се съобрази момента на настъпване на увреждането, справедливо, по смисъла на  чл.52 от ЗЗД, се явява обезщетение в размер на 25 000 лв. Такъв размер е определил и първостепенния съд.

Затова и изложените в двете въззивни жалби оплаквания, както за прекомерност на определеното обезщетение, така и за неговата недостатъчност, се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Другият спорен въпрос по делото, е дали пострадалият е допринесъл за увреждането и евентуално - в каква степен.

Установено бе по делото, че пострадалият е пресичал пътното платно на неопределено за това място - при липса на пешеходна пътека, което  само по себе си съставлява нарушение по чл. 113 , ал.1 от Закона за движението по пътищата и без да се преценява дали той е изпълнил изискванията, визирани в т.1, 2, 3 и 4 на чл.113, ал.1 от ЗДвП. Действително, законът допуска възможността да се пресича на друго място в населените места, но само при двулентови, двупосочни пътища, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека и също при спазване на изискванията на чл.113, ал.1 т.1, 2 и 4 от закона /да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, преди да навлязат на платното за движение; да не удължават ненужно пътя и времето на пресичане и да не спират без необходимост на платното за движение и т.н./. Посочената хипотеза в настоящия случай не е налице. По тези съображения съдът намира, че ищецът е допринесъл за увреждането и обезщетението за претърпените от него вреди следва да бъде намалено с процента на приноса му.

В този смисъл, съдът не споделя възраженията на ответника за липсата на принос за настъпване на вредите.

Правилата за движение поставят различни задължения на участниците в движението, за да се гарантира безопасността многостранно, а не само от водачите на моторните превозни средства. Затова, както шофьорите, така и пешеходците следва да спазват тези правила. Предвид, обаче обстоятелството, че съгласно действащата нормативна уредба на движението по пътищата, отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, допуснатото от пострадалия нарушение обосновава съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 20 %. Съображенията на третото лице-помагач за съпричиняване на вредите от пострадалия в по-голям обем /от 50%/, съдът намира за несъстоятелни.

С оглед така приетия принос на К.П., определеното обезщетение за неимуществените вреди в размер на 25 000 лв. следва да бъде намалено със сумата от 5 000 лв. /20% от 25 000 лв./. Изложеното води до извода, че предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 20 000 лв.

До този извод е стигнал и първостепенния съд, поради което неговото решение в обжалваните части - В ЧАСТТА, в която С.Х.М. е осъден да заплати на К.К.П. сумата над 10 000 лв. до 20 000 лв., уважен от съда размер, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.09.2007 г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на К.К.П. срещу С.Х.М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 20 000 лв. - до размер на 40 000 лв., следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство страните не са заявили искания за разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 40/16.01.2009 г. по гр.д. № 366/2008 г. на ТОС, в обжалваната част -  В ЧАСТТА, в която С.Х.М. е осъден да заплати на К.К.П. сумата над 10 000 лв. до 20 000 лв. -уважен от съда размер, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.09.2007 г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на К.К.П. срещу С.Х.М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 20 000 лв. - до размер на 40 000 лв.

В останалата част,  решението на окръжния съд е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:

Решението е влязло в сила.