РЕШЕНИЕ № 78/22.04.2008 г. по к.гр.д. № 14/2008 г. на Апелативен съд Варна.

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК вр. § 2 , ал.4 ПЗР на ГПК /обн. в ДВ бр. 59/07г. /.

С оглед приетото в отменителното определение на ВКС по ч.гр.д. № 354/08г. и предвид изложеното в частната касационна жалба от Г.С. срещу прекратително определение на ВнАС по к.гр.д. № 97/07г.,предмет на подадената от Г.С. Ст. касационна жалба е решение на ТОС № 272/ 24.11.2005г. по в.гр.д. № 344/05г. в частта , с която Г.Ст. е осъден да заплати на РДВР-гр.Т. сумата от 10 000лв., по евентуално предявения иск с правно осн. чл.203, ал.2 КТ. В останалата част , с която е уважен искът на Б. Д. и искът на Й. Д. за заплащане от РДВР-гр.Т. на всеки по 5 000лв. , обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ / по които искове Ст. е конституиран като трето лице помагач на ответника/ и в частта , с която е отхвърлен искът на РДВР-гр.Т. срещу ЗК"Л. С."АД и по който Ст. не е конституиран, няма подадена касационна жалба / така и определение №

89/22.02.2008г. на ВКС по ч.гр.д. № 354/08г./ и решението в тези части е влязло в сила.

В касационната жалба се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 2186, ал. 1, б. "в" ГПК. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е обсъдил заключенията на експертизите по делото и е направил необоснован извод за изправност на служебния автомобил. Свидетелските показания на работниците в техническата работилница опровергават този извод. Касаторът е работил като параджия и не е могъл да знае в какво техническо състояние е автомобила , който управлява. Инцидентно е бил командирован с него в друг град. Едва след постигането на споразумение в наказателното производство той е узнал факти относно неизправността на автомобила. Игнорирането на специалните знания на вещите лица от състава на съда представлява процесуално нарушение. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работодателя. Неправилно въззивният съд е отхвърлил иска срещу ЗК"Л. С." АД и е пристъпил към разглеждане на иска срещу касатора. Неправилни са изводите на ТОС и относно изтичането или не на давностния срок по иска на родителите на починалия срещу работодателя. Към датата на подаване на исковата молба той е изтекъл , тъй като началото му е от датата на увреждането - 04.10.2001г. Моли да се отмени атакуваното въззивно решение в обжалваната му част и вместо него се постанови друго , с което се отхвърли искът по чл.203 , ал.2 КТ.

Ответникът по касационната жалба РДВР-гр.Т. не изразява становище по касационната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:

ТОС е приел от фактическа страна, че със споразумение , постигнато по НОХД № 271/01г., подписано на 12.02.2002г. Г.С. е приел безусловно от фактическа страна, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на И.Б. И. от гр.Т., престъпление по чл.343,ал.1 ,

б."в" от НК. Касаторът се е признал за виновен като е приел да му бъде наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода", което да се отложи за изпълнение по реда на чл.бб, ал.1 НК.Съобразно събраните писмени доказателства се установява , че произшествието е станало с л. а. ВАЗ 2104 с рег. № Т 01 28. Безспорно както пострадалия И.И., така водачът на служебния автомобил Г. С. са работници на РДВР-гр.Т. По спорния въпрос за изправността на автомобила ТОС не е кредитирал заключенията по единичната и тройната САЕ, тъй като и двете са базирани на гласни доказателства ,събрани в друго производство - показания на свидетели в предварителното производство. Както и поради противоречието им с извършения непосредствено след произшествието оглед на автомобила, който не констатира неизправност на коя и да е част от същия. Тъй като са уважени предявените от родителите на починалия И.Б. И. срещу РДВР-Т. искове по чл.200 КТ по 5000лв. за всеки един от тях, то въззивният съд е направил извод за основателност на регресния иск по чл.203, ал.2 КТ вр. чл.54 ЗЗД спрямо Георги Стефанов за сумата от 10 000лв.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Въззивният съд е направил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. В съответствие с принципа за непосредственост е приел , че заключения , които почиват на доказателства , които не са събрани пред него , а в рамките на наказателно производство пред досъдебен орган, не следва да се кредитират. Освен това тези доказателства са и недопустими, защото представляват обективирани в писмена форма гласни доказателства, които могат да се събират от гражданския съд само чрез разпит на свидетелите. Поради което обоснован и въз основа на закона е направеният краен извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работодателя /предоставяне на работника на неизправен автомобил/ и виновното поведение на Стефанов. В тежест на ответника по регресния иск е било да ангажира допустими доказателства / а не протоколи за разпит в досъдебното производство/ в подкрепа на твърдението му за неизправност на

управлявания автомобил, за която неизправност той не носи отговорност.

Тъй като извършеното от Ст. представлява престъпление , за което се е признал за виновен, то и на осн. чл.203 , ал.2 КТ вр. чл.54.33Д той носи пълна отговорност за нанесената на работодателя щета.А тя е в размер на уважените спрямо РДВР-Т. искове,предявени от родителите на пострадалия работник. Всеки един от тези искове е в размер на 5000лв. и по всеки един от тях Г.С. е конституиран като трето лице помагач на ответника-работодател.Тъй като решението на ТОС в частта по исковете по чл.200 КТ не е обжалвано , а и не подлежи на обжалване предвид нормата на чл.218а, ал.З ГПК, то е влязло в сила и на осн. чл. 179, ал.2 ГПК обвързва касатора в отношенията му с РДВР-Т. Поради което въпросът за погасяването им по давност не може да бъде повдиган по повод на висящия иск по чл.203 , ал.2 КТ.

Касаторът не е страна по иска между РДВР-Т. и ЗК"Л. С."АД и не може да оспорва правилността на въззивното решение в тази му част. След като се е сбъднало вътрешно процесуалното условие - отхвърлен обратен иск срещу ЗК"Л. С." АД, то разглеждането на иска на РДВР-Т срещу касатора е допустимо.

Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Варненският апелативен съд, г. о.,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 272/ 24.11.2005г. по в.гр.д. № 344/05г. на ТОС съд в частта, с която Г. С. С. е осъден да заплати на РДВР - гр.Т. сумата от 10 000лв., по евентуално предявения иск с правно осн. чл.203, ал.2 КТ.