РЕШЕНИЕ № 111/30.05.2007 г. по въззивно гражданско дело № 139 по описа за 2007 година на Апелативен съд – Варна:

Производството е по реда на чл. 196 от ГПК.

Р.Е.А. и Н.А.И., действаща със съгласието на своята майка Р. А., двете със съдебен адрес - гр. Д., ул. "П." № 2, чрез процесуалния си представител адв. К. Д. обжалват решението на Варненския окръжен съд № 69 от 16.01.2007 г., постановено по гр. д. № 515/2006 г. в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях на основание чл. 45 от ЗЗД срещу М.Н.Ф. от гр. В. искове за разликите над 10 000 лева до 30 000 лева и над 20 000 лева до 50 000 лева - от втората, претендирани като обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. И.А. в резултат на ПТП. Въззивниците навеждат оплаквания за незаконосъобразност на решението и молят за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените от тях искове да бъдат изцяло уважени с произтичащите от това законни последици.

М.Н.Ф. от гр. В. чрез процесуалния си представител адв. Ю. Г. обжалва същото решение в частта, с която е осъден да заплати обезщетения за разликите над 4 000 лева до 10 000 лева - за първата ищца и над 8 000 лева до 20 000 лева  - за втората ищца с молба като незаконосъобразно в обжалваната част решението да бъде отменено и исковете над посочените размери - отхвърлени. Срещу тази жалба в срока по чл. 201 от ГПК са постъпили писмени възражения от процесуалния представител на ищците.

В същия срок /по чл. 201 от ГПК/ срещу първата жалба са постъпили писмени възражения от конституираното на основание чл. 175, ал. 1 от ГПК трето лице-помагач ЗК "С. ИНС" АД - в ликвидация — гр. С. с молба като неоснователна да бъде оставена без последствия.

Жалбите са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявени са в активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Р.Е.А. и Н.А.И., действаща със съгласието на своята майка Р. А., двете от гр. В. и със съд. адрес - гр. Д. твърдят в исковата си молба, че са законни наследници - съответно съпруга и дъщеря на А. И.А., починал в резултат на станалото на 25.07.1993 г. ПТП по вина на ответника М. Н. Ф. от гр. В при управление на л. а. "Х. Пони ЛС" с рег. № ****. Твърдят също, че вследствие на смъртта на техния наследодател са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в огромна болка и морални страдания, липса на материална и духовна подкрепа. Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за първата и 50 000 лева - за втората ищца, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и да им се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове само по размер, който счита за завишен. Твърди и че за станалото ПТП има съпричиняване от страна на пострадалия, който не е ползвал предпазен колан.

На основание чл. 175, ал. 1 от ГПК ответникът е поискал и съдът е допуснал с определение от 07.12.1998 г. да бъде привлечен като трето лице-помагач ЗК "С. ИНС" АД – С. Третото лице-помагач /понастоящем в ликвидация/ оспорва исковете по основание, позовавайки се на Наредба № 2 за задължителна

застраховка гражданска отговорност , съгласно която застраховката не покрива вреди, причинени на лица, намиращи се в увреждащото МПС. В постъпилите срещу въззивната жалба писмени възражения се навеждат и доводи за неоснователност на предявените искове поради това, че ищците не са представили пред застрахователя в 3-годишния законов срок изискуемите документи, които са били предпоставка за да им бъде изплатено застрахователното обезщетение "Злополука".

Видно от приложеното НОХд. № 1712/2004 г. на ВОС с влязло в сила определение от 31.03.2005 г. на основание чл. 414 к, ал. 1 вр. чл. 414 з, ал. 7 от НПК Варненският окръжен съд е одобрил постигнатото споразумение между В ОП и обвиняемия М. Н. Ф. - ответник в настоящото производство, по силата на което той е признат за виновен в това, че на 25.07.1993 г. на път, намиращ се в землището на с. К., Варненска обл. при управление на МПС - л. а- "Х.пони ЛС" с ДК № **** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1, чл. 22 от ЗДП, чл. 41, ал. 1, т. 2 и чл. 117, ал. 1 от ППЗДП /изм./ и е допуснал пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. И., както и средни телесни повреди на Е. О. и П. А. - престъпление по чл. 343 а, б. "г", вр. чл. 343, ал. 2, б. "б" от НК /изм./.

Видно от представеното удостоверение за наследници /л. 12 от гр. д. № 1498/98 г. на ВОС/ ищците по делото са съответно съпруга и дете на пострадалия, поради което по отношение на тях е налице активна легитимация да предявят настоящите искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 222 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разлеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, въпреки, че гореупоменатото определение на наказателния съд не е присъда, то е задължително за настоящото производство, чийто предмет са последиците от деянието. Предвид изложеното, предявените искове следва да се приемат за доказани по основание.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат при пътно-транспортното произшествие от страна на пострадалия поради неизползван от него обезопасителен колан. В действащия ЗДП към момента на извършване на деянието - 25.07.1993 г. - не съществува изискване на използване на обезопасителни колани както от водача на МПС, така и от пътниците в него. Следователно, няма допуснато от

пострадалия закононарушение и не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Както в първоинстанционното, така и в настоящото въззивно производство ищците не са ангажирали доказателства за установяване какви точно болки и страдания са търпени от тях вследствие смъртта на техния наследодател. Направените от първоинстанционния съд изводи за доказаност на неимуществените вреди на ищците, основаващи се на техните близки родствени връзки с пострадалия — техен съпруг и баща — и на обичайните болки и страдания, причинени от липсата на член от семейството, се споделят изцяло от настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки се с безспорната родствена връзка между ищците и пострадалия, съдът приема, че по справедливост предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 10 000 лева - за първата ищца и 20 000 лева - за втората. За разликата до пълния размер на претенциите, исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. С оглед направеното от ищците искане върху присъдените суми се дължи и законната лихва от датата на увреждането - 25.07.1003 г.

Направените възражения от конституираното трето лице -помагач, което няма качеството на ответник в това производство, са неотносими към спора и не следва да се обсъждат.

Като е направил аналогични правни изводи с изключение на посочения начален момент на задължението на ответника за заплащане на законната лихва върху определените на ищците обезщетения, Варненският окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд № 69 от 16.01.2007 г., постановено по гр. д. № 515/2006 г. В ЧАСТТА МУ, с която М.Н. Ф. с ЕГН **** е осъден да заплати при участието на третото лице-помагач ЗК "С. ИНС" АД- гр. С. - в ликвидация - на Р.Е.А. с ЕГН*** и на Н.А..И., действаща със съгласието на своята майка Р.А. обезщетения за неимуществени вреди вследствие настъпилата на 25.07.1993 г. смърт на А. И. А. - техен съпруг и баща – в резултат на ПТП, причинено от М. Ф. при управлението на МПС - л. а. "Х.пони ЛС" с ДК №***.

ОТМЕНЯВА същото решение В ЧАСТТА, с която е определена за начална дата - 17.07.1998 г. на дължимата от М. Н. Ф. законна лихва върху присъдените на Р.А. и Н.И., действаща със съгласието на своята майка Р.А. обезщетения И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.Н.Ф. с ЕГН**** да заплати законната лихва върху присъдените на Р.Е.А. и Н.А.И., действаща със съгласието на своята майка Р. А. обезщетения съответно в размер на 10 000 лева и 20 000 лева, считано от 25.07.1993 г. до окончателното им изплащане.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението е оставено в сила с решение № 1130/02.12.2008 г. по гр. д. № 4385/2007 г. по опис на ВКС на РБ.