РЕШЕНИЕ

       № 114                                   20.06.2008 гр.Варна

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

Апелативен съд - Варна, Гражданско отделение

На 20 май 2008 година

в публично заседание в следния състав:

Като разгледа докладваното от съдия *** в. гр. д. № 134 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 ГПК /отм./ и е образувано по жалба на СНЦ „Т.Д.-Д.М.", със седалище и адрес на управление гр. С., ул.****, рег. по ф.д. 206/1997 г. по описа на Силистренски окръжен съд срещу Решение N 31/18. 02. 2008 г. на Силистренски Окръжен съд, постановено по гр.д. N 86/2007 г., с което Сдружението е осъдено да заплати на ЕТ „Д.- СОЙ-Д. И." - гр. Д. сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2007 г., представляваща неустойка съгласно предварителен договор, сключен на 20.05.2005 г.

Във въззивната жалба са наведени твърдения за неправилност на решението, като се посочва, че претендираната с исковата молба неустойка не се дължи, тъй като: въззивникът- продавач по предварителния договор не е неизправна страна по договора; не е налице пълно неизпълнение на договора предвид обявяването му за окончателен с решение по гр. д. № 78/2007 г. по описа на Дуловския районен съд; клаузата относно уговорената договорна неустойка е нищожна поради противоречието й с морала и добрите нрави, както и поради неопределяемостта й. Допълнително са наведени твърдения, че предварителният договор няма характер на търговска сделка, поради което съдът неправилно е отхвърлил възражението за прекомерност на неустойката, като е следвало да я намали до размер на 5 282,92 лв. по направеното възражение за присъждане на обезщетение за забавено плащане на авансовата сума от 20 000 лева за периода 24.05.2005 г. до 11.06.2007 г.

В срока по чл. 201 ГПК /отм./ е постъпило писмено възражение по жалбата, в което са изложени съображения за правилност на решението.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззиваемото сдружение поддържа въззивната жалба и направените в нея искания.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД. Ищецът ЕТ „Д.- СОЙ-Д.И." - гр. Д. заявява в исковата молба, че с ответника СНЦ „Т.Д.-Д.М." гр. С. са сключили на 20.05.2005 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. Ч., Община Д. /имотът е подробно описан в договора/. Продавачът по този договор не изпълнил в срок задължението да прехвърли собствеността върху имота в уговорения срок, поради което ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати уговорената договорна неустойка в размер на 20 000 лева.

Ответникът е оспорил изцяло иска.

По делото е представен като доказателство нот. акт №  57, том IX, рег. № 8041 дело №  1163/2006 г. на нотариус К.К. - рег. № 351 на НК, видно от който ответникът е признат за собственик на основание покупка и давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. Ч., Община Д., целият с площ от 5050 кв.м., представляващ поземлен имот № 261 в кв. 53, за който е отреден УПИ ІV-261 по ПУП на с. Ч., ведно с находящите се в имота масивна двуетажна сграда с търговско предназначение с наименование ресторант „Мелницата" със застроена площ от 571,80 кв. м. и гараж с площ от 27 кв. м.

Прието като доказателство е и решение № 76/ 07.05.2007 г. , постановено по гр. д. 78/2007 г. по описа на Дуловски районен съд, с което на основание чл. 19, ал. З от ЗЗД е обявен за окончателен сключеният предварителен договор на 20.05.2005 г. между ЕТ „Д.- СОЙ-Д. И.”, собственик и представляващ Д. Ф. И. в качеството му на купувач и СНЦ „Т.Д.-Д.М.", представлявано от В.И.Т., като продавач ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА на същия недвижим имот. Видно от мотивите на решението купувачът по договора не е заплатил на продавача договорната продажна цена за имота в размер на 40 000 лева. Върху решението няма отбелязване, удостоверяващо влизането му в сила, вписването на решението, както и за заплащане на дължимите такси за прехвърляне на имота. Представеното решение е със заверка на копие от процесуалния представител на ищеца.

Страните по предварителния договор са уговорили дължимост на неустойка при неизпълнение на поетите задължения в размер на 20 000 лева, която неустойка е в тежест на неизправната страна.

Основателността на предявения иск за заплащане на договорна неустойка се обуславя от извод за изправност по договора на страната, която претендира, че в нейна полза е възникнало вземането, уговорено в договора, съответно - неизправност на страната, срещу която е предявен иска.

За да е изправна страна по договора, купувачът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена. Събраните по делото доказателства не установяват извършено плащане изцяло или отчасти на продажната цена по договора. Вярно е, че съгласно договора, страните са уговорили плащането на продажната цена да стане на два пъти: 20 000 лева в тридневен срок след подписване на договора и издаване на фактурата и остатъка от 20 000 лева при изповядване на сделката пред нотариуса. Към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 19, ал. З ЗЗД продавачът по договора не е издал фактура, даваща основание на купувача да заплати първата част от продажната цена. Въззивната инстанция не споделя доводите на процесуалния представител на продавача, че задължението за издаване на фактура възниква след получване на сумата от 20 000 лева. Издаването на фактура е основание за извършване на плащането от задълженото лице и е следвало да бъде извършено от продавача по договора, за да бъде обвързан купувача със срок на плащане. С постановяване на решението за уважаване на иска по чл. 19, ал. З ЗЗД, обаче, купувачът по договора е следвало да извърши плащането на продажната цена на основание това решение и неиздаването на фактура от страна на продавача вече не го освобождава от задължението за плащане. Решението на съда по иска с правно основание чл. 19, ал. З ЗЗД замества волеизявлението на продавача за прехвърляне на собствеността върху имота, но само при условие, че купувачът е изпълнил своето насрещно задължение да плати цената. Купувачът - ищец не само, че не е извършил плащане на цената, но не е предприел и необходимите действия по заплащане на дължимите такси и вписване на решението. С бездействието си за изпълнение на своите задължения за плащане по договора, купувачът се явява неизправна страна по договора. Неизпълнението на поетите задължения по предварителния договор е настъпило в лицето и на двете страни по договора, поради което не може едната страна, която също е неизправна да претендира неустойка, след като самата тя не е изпълнила точно и добросъвестно задълженията си във връзка с плащането на цената. Неустойката обезпечава точното изпълнение на поетите задължения на страните по договора, а именно: - за продавача - да прехвърли собствеността върху имота, а за купувача - да заплати уговорената цена. Неплащането на цената по договора обуславя извод за неизправност на купувача и той не може като неизправна страна да претендира неустойка от продавача, който също не е изпълнил задължението си.

По изложените съображения, съставът на Варненския окръжен съд приема, че предявеният иск е неоснователен на това основание и като такъв следва да бъде отхвърлен без да е необходимо обсъждането на останалите доводи на страните във връзка с възраженията за нищожност на договорната клауза за неустойка, за намаляването й поради прекомерност и за присъждане на обезщетение за забавено плащане.

Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на Силистренския окръжен съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Предвид направеното искане и представените доказателства, на въззивника следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски за двете инстанции в размер на 1 580 лева.

Водим от горното и на основание чл.208, ал.1, изр. 2 ГПК /отм./, съставът на Варненския апелативен съд

РЕШИ

ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 31/18. 02. 2008 г. на Силистренски окръжен съд, постановено по гр. д. № 86/2007 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЕТ „Д.- СОЙ-Д.И.”, собственик и представляващ Д.Ф.И. със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.**** срещу СНЦ „Т.Д.-Д.М.", със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.***, рег. по ф. д. 206/1997 г. по описа на Силистренски окръжен съд, представлявано от В.И.Т. за заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща неустойка съгласно предварителен договор, сключен на 20.05.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2007 г.

ОСЪЖДА ЕТ „Д. – СОЙ – Д.И.", собственик и представляващ Д. Ф.И., ЕГН ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.***, да заплати на СНЦ „Т. Д.-Д.М.", със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.***, рег. по ф. д. 206/1997 г. по описа на Силистренски окръжен съд, представлявано от В.И.Т., ЕГН **** сумата от 1 580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева, представляващи направени съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, на основание чл. 64 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.