РЕШЕНИЕ № 34/20.02.2008 г. по В. гр. дело № 13/08 г. по описа на Апелативен съд- Варна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на С.П.С. от гр.Д. срещу решението на ДОС от 23.10.2007 г. по гр.д.№ 177/07 г., с което е уважен иска, предявен от М.Д. Е. по чл.254 от ГПК.Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от М.Д.Е. срещу С.П.С. за установяване на недължимост на сумата от 16600 лева по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело 1005/03 г. на ДРС, по чл.254 от ГПК.
Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди, че извършеното от авалиста плащане няма връзка с менителничните отношения между страните по делото.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 23.05.2000 г. ищецът - като издател е поел към ответника – като поемател задължение по запис на заповед за сумата от 23000 лева, платима на 23.06.2000 г.
Въз основа на определение по ч.гр.д.№ 1005/03 г. е издаден изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2003 г., до окончателното й изплащане, както и за разноски в размер на 460 лева. Призовката за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело № 199/03 г. е получена от ищеца на 27.08.2003 г.
С приложената като доказателство по делото разписка от 25.10.2000 г. се установява, че ответникът С.П.С. е получил от Г.И.С., в качеството му на пълномощник на кооперация „А. инв.”-Д. исковата сума от 16600 лева като „уговорена неустойка по запис на заповед, издаден от М.Е.Д. от 23.05.2000 г. с падеж 23.06.2000 г. Следователно, приложената разписка установява частично изпълнение от страна на авалиста по ценната книга.
Показанията на свид.Л.Х. – председател на кооперация „А.инв.”- Д. установяват наличието на връзка между менителничната сделка и каузалното правоотношение – записът на запивед е издаден във връзка с договора за заем, сключен между страните.
В настоящия случай, по несъмнен начин се установява погасяване на част от задължението от страна на авалиста, поради което следва извод, че издателят – ищец по делото не дължи на поемателя сумата от 16600 лева по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 1005/03 г. на ДРС.
Следователно, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на ДОС от 23.10.2007 г. по гр.д.№ 177/07 г.
Решението е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.