РЕШЕНИЕ № 97/22.05.2008 г. по въззивно гр. д. № 129 по описа на 2008 г.  на Апелативен съд – Варна:

Производството е по реда на чл.196 от ГПК/отм., но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.

С обжалваното решение № 15 от 05.02.2008год., постановено по гр. д. № 995/2007год. ДОС е отхвърлил иска на И.Г.С. срещу Ж. В. Д. за заплащане на сумата от 12 000 лева, претендирана на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС като обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот за периода 17.01.2005 г.-17.07.2007 г.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът, сега въззивник И.С., който го обжалва и моли то да бъде отменено като неправилно, поради незаконосъобразност, необоснованост и постановено при непълнота на доказателствата. Моли искът му да бъде уважен с произтичащите от това законни последици. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените за настоящата инстанция разноски.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявеният от ищеца И.Г.С. от гр. Б. срещу Ж.В.Д. от с. гр. иск е с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Исковата претенция е за заплащане на сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за ползване еднолично от ответницата на съсобствен недвижим имот за периода от 17.01.2005 г. /датата на получената от нея нот. покана/ до завеждането на исковата молба -17.07.2007 г.

Ответницата чрез процесуален представител оспорва предявения иск като неоснователен. В отношение на евентуалност прави възражение за прихващане на исковата сума /12 000 лева/ с дължимото от ищеца обезщетение в същия размер за едноличното ползване на съсобствени постройки - стопански постройки, килер, битова стая, гараж и пристройка към жилището, представляваща заведение /кръчма/.

Не се спори, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства /л. 7 от гр. д. № 292/2007 г. на БРС/, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по силата на решение № 24/02.10.1998 г. по гр. д. № 4/1998 г. на Балчишкия районен съд, влязло в сила на 29.10.1999 г. Не е спорен и фактът, че по време на брака си страните са придобили недвижим имот в гр. Б. - дворно място с построените в него еднофамилна жилищна сграда, пристройка към нея, представляваща кръчма, битова стая и гараж над нея, килер и стопански постройки /л. З, 4, 5 и 6 от гр. д. № 292/2007 г. на БРС и л. 9 и 10 от делото на ДОС/. С решението по бракоразводното дело семейното жилище е предоставено на съпругата. Безспорно е също така, че останалите постройки в дворното място се ползват от ищеца.

С нот. покана рег. №3403, т. I, № 10 от 08.09.2004 г. на нот. С.И. и разписка за получаването й на 17.01.2005 г., чиито оригинали са представени за справка пред ДОС в с. з. на 29.11.2007 г. /л. 11/ ищецът е поканил ответницата да му заплати обезщетение за едноличното ползване на съсобствения им недвижим имот /дворно място, двуетажна къща с таванска стая и джемакен/ в размер на 400 лева /л. 8 от гр. д. № 292/2007 г. на БРС/. От своя страна с нот. покана рег. № 997, т. I, № 19 от 22.05.2000 г. на нотариус С. И. и разписка за получаването й на 03.07.2001 г. /л. 7 и 8 от делото на ДОС/ ответницата поканила ищеца да й заплаща ежемесечно обезщетение в размер на 450 лева за едноличното ползване на посочения в поканата съсобствен имот. От показанията на всички разпитани от първоинстанционния съд свидетели - както на ищеца, така и на ответницата, се установява, че от шест години, в т. ч. и през процесния период ответницата не ползва съсобственото им с ищеца жилище, тъй като работи в чужбина /в Гърция/ и че в процесния имот живее дъщерята на страните със семейството си. Същевременно ме се спори и се установява от същите свидетели кои съсобствени помещение се ползват еднолично от ищеца, Пред настоящата инстанция е представено генерално пълномощно,изходящо от ответницата, с което тя упълномощава дъщеря си да се грижи за нейните дела и имущество и да я представлява във връзка с това пред съответните органи.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, не дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Следователно, обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС се дължи САМО ОТ СЪСОБСТВЕНИКА, който ползва общия имот ПРЯКО И ЛИЧНО за задоволяване на свои нужди. В разглеждания случай е установено, че през процесния период трето лице - дъщерята на страните - ползва общото жилище. При това положение ответницата, която не държи общия имот, не дължи на ищеца обезщетение за ползата, от която е лишен и като неоснователен предявеният иск следва да се отхвърли. При този изход на спора направеното от ответницата в отношение на евентуалност възражение за прихващане не следва да се обсъжда.

На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените за настоящата инстанция разноски в размер на 800 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК /отм./, Варненският апелативен съд

Р    Е    Ш    И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Добричкия окръжен съд № 15 от 05.02.2008 г., постановено по гр. д. № 995/2007 г.

ОСЪЖДА И.Г.С. от гр. Б., ЕГН-***** да заплати на Ж. В.Д. от гр. Б., ЕГН******сумата от 800 /осемстотин/ лева - разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационен контрол.