Решение № 76/01.06.2009 г. по в.гр.д. № 123/2009 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Производството е по реда на чл.196, във връзка с чл.231, ал.1, б.”в” от ГПК/отм./.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.”-АД гр.Ш.(а сега, като негов правоприемник и страна в процеса- „Б. к.”-АД гр.С. ) срещу решение от 08.05.2000 година на Шуменския окръжен съд,постановено по гр.д. № 361/1999 година, с което въззивникът е бил осъден да заплати на Б. Щ. А.,бивш жител ***/а сега на законните му наследници и страни в процеса–А.Б.Д.,Я.Б.А. и Е.В.А.,*** /на основание чл.93 от ЗС обезщетение за наем,за ползване на дворно място с площ от 2075 кв.м,представляващо имот с пл. № 1 от кв.267, УПИ ІV от кв.337 по плана на гр.Шумен, за периода от 15.02.1995 година до 15.09.1997 година в размер на 2681.25 лева главница, както и мораторна лихва в размер на 4500.56 лева и разноски по делото в размер на 529.52 лева. Първоначално решението от 08.05.2000 година на ШОС е било оставено в сила с решение на ВАпС от 06.12.2004 година , постановено по в.гр.д.№ 363, а след това и с решение № 753/14.07.2006 година на ВКС,четвърто-А отделение,постановено по гр.д. № 372/2005 година. Но по реда на отмяната по чл.231, ал.1, б.”в” от ГПК последните две решения са били отменени в осъдителната им част от петчленен състав на ВКС с решение № 11/12.03.2009 година,постановено по гр.д.№ 358/2008 година, поради което спорът относно дължимостта на посоченото обезщетение и лихви за него отново е висящ пред друг състав на ВАпС. Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се ангажират доказателства, че въззиваемите /техния наследодател/ не са собственици на процесния имот и поради това без основание претендират обезщетение за ползването му.
Въззиваемите страни не са изразили становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима,а по същество е основателна.
След служебна проверка ,ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение,а по съществото на спора приема следното:
С решение от 14.05.2008 година на ШОС, постановено по в.гр.д. № 286/2007 година, съдът е отменил решение № 828 от 27.12.1999 година , постановено по гр.д.№ 710/1997 година на ШРС, с което праводателят на въззивника- „Т.”-АД гр.Шумен е бил осъден да предаде на наследодателя на въззиваемите собствеността и владението върху горепосочения имот и вместо това е отхвърлил ревандикационния иск по чл.108 от ЗС за същия имот. Това означава,че въззивникът ”Б. к.с”-АД гр.София е признат за собственик на спорния имот.С определение № 94/11.02.2009 година, ВКС, Първо гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 3023/2008 година,не е допуснато касационно обжалване на посоченото решение на ШОС, поради което то е влязло в сила. Правният ефект на това решение следва да се зачете от настоящия състав на ВАпС и на тази база да се реши спора дължи ли възивника обезщетение на въззиваемите за този имот или не,след като е прието, че техния наследодател Б.Щ.А. не е негов собственик по смисъла на чл.93 от ЗС, каквото е основанието на предявения иск пред първоинстанционния съд.
Претендираното от наследодателя на въззиваемите обезщетение е на основание чл.93 от ЗС, т.е.трябва да е налице титул за собственост в негова полза. От изложеното по-горе се установява, че собственик на процесния имот е „Б. к.”АД гр.София по правоприемство от „Т.”-АД гр.Шумен. .При това положение въззивната жалба се явява основателна,а обжалваното решение неправилно,поради което то следва да бъде отменено в осъдителната му част. Няма основание да се приеме,че собственикът на един имот трябва да плаща обезщетение за ползването му на друго лице-несобственик по смисъла на чл.93 от ЗС.В отхвърлителната му част решението е влязло в законна сила..
При този изход на делото на въззивника следва да бъдат присъдени направените по това производство разноски за държавна такса в размер на 154.23 лева, както и за адвокатска защита в размер на 570.00 лева или общо 724.23 лева, които насрещните страни следва да заплатят по равно.
Водим от горното,ВАпС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 08.05.2000 година на Шуменския окръжен съд,постановено по гр.д.№ 361/1999 година в частта, в която „Т.”-АД гр.Ш. е осъдено да заплати на Б. Щ. А. *** обезщетение за наем на основание чл.93 от ЗС за периода 15.02.1995 година до 15.09.1997 година в размер на сумата 2681.25 лева, ведно със законните лихви до окончателното й изплащане считано от 01.07.1998 година, изтекли лихви в размер на 4500.56 лева, както и разноски по делото в размер на 529.52 лева и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. Щ. А., бивш жител ***, заместен от законните си наследници А.Б.Д.,Я.Б.А. и Е.В.А.,***, срещу „Т.”-АД гр.Шумен, заместено в процеса от правоприемника си „Б. к.”-АД гр.София, за заплащане на обезщетение за наем на основание чл.93 от ЗС за периода 15.02.1995 година до 15.09.1997 година в размер на 2681.25 лева главница, както и за заплащане на изтекли лихви до завеждането на делото в размер на 4500.56 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА наследниците на Б.Щ.А., бивш жител ***, –А.Б.Д. с ЕГН **********,Я.Б.А. с ЕГН ********** и Е.В.А. с ЕГН **********,***, да заплатят всеки от тях на „Б.к.”-АД гр.София по 241.41/ двеста четиридесет и едни лева и 0. 41 /лева съразмерната част от разноските по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните,при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Решението е влязло в сила.