РЕШЕНИЕ № 73/17.04.2008 год. по въззивно гражданско дело № 103/2008 г. по описа на Апелативен съд – Варна:

Производството е по реда на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 196 от ГПК /отм./ и е образувано по въззивната жалба на Л.К.Д. – К. от с. А., В. обл. срещу решението на ВОС № 30 от 18.01.2008 г., постановено по т. д. № 891/2007 г. Въззивницата навежда оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на първоинстанционното решение при непълнота на доказателствата и съществени процесуални нарушения и моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен с произтичащите от това законни последици. Както във въззивната жалба, така и с представена в с. з. молба прави възражения за погасяване на правото на иск на ищеца по давност на основание чл. 537, вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ и поради неговата недопустимост, обжалваното решение да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено. При условията на евентуалност, прави възражение за погасяване на вземането по давност на основание чл. 110 от ГПК с молба след отмяна на първоинстанционното решение предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 201 от ГПК срещу жалбата не са постъпили писмени възражения от въззиваемия. В с. з. неговият процесуален представител - адв. В. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, както и за неоснователност на направените от въззивницата възражения, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК, ВАпС приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 534, ал. 1от ТЗ.

П.Л.Г. от гр. В. претендира от Л.К.Д. – К. от с. А., В. обл. сумата 12 000 лева, представляваща част от общо дължима сума в размер на 34 000 лева, за която издала запис на заповед и разписка и с която сума ответницата неоснователно се е обогатила в негова вреда. Претендира и присъждане на законната лихва от завеждане на исковата молба и направените по делото разноски.

Ответницата оспорва предявения иск, като твърди, че през 2000 г. е получила в заем от ищеца само сумата 2 000 лева, която не върнала, поради което неколкократно размерът на дълга бил предоговарян, като по всяко ново задължение подписвала нов запис на заповед. Последният запис на заповед, който ответницата подписала под страх и след системно заплашване и тормоз от страна на ищеца бил за сумата 34 000 лева.

Видно от представения по делото запис на заповед с дата 01.08.2001 г. и място на издаване гр. Варна, ответницата се е задължила на посочения падеж - 08.08.2001 г. да заплати на ищеца сумата 34 000 лева. Преценен относно редовността му от външна страна с оглед разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, съдът приема, че не са налице недостатъци във формата на записа на заповед и че той обективира парично задължение за посочената сума на издателя -ответница в настоящото производство към ищеца. В съответствие с разпоредбите на чл. 538 от ТЗ записът на заповед е предявен на издателя му на 08.08.2001 г., за което последният е положил подписа си. По своята правна същност предявяването за плащане на записа на заповед представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Подписаната на долния край в записа на заповед разписка за получена от ответницата в заем сума не променя изводите за формалната редовност на записа на заповед и е без значение за спора.

Въпреки изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума й, от които се извежда горепосоченото правно основание /чл. 534, ал. 1 от ТЗ/, първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание „чл. 240, ал. З, вр. чл. 86 от ЗЗД ,„ изрично посочено на ред 20 от горе надолу от решението /л. 19/. При това положение, като се е произнесъл по непредявен иск, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който на основание чл. 209, ал.1, изр. З от ГПК /отм./ следва да бъде обезсилен, а делото -върнато за ново разглеждане.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 30 от 18.01.2008 г., постановено по т. д. № 891/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, т. о.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за произнасяне
по предявения иск.

Решението не подлежи на касационен контрол.