Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№56/08.04.2011 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 09.03.2011 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 74/2011 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А.С.И. *** чрез адв. П.В. *** срещу Решение № 463/05.11.2010 год по гр.д. № 298/2010 год. на Окръжен съд гр. Добрич в отхвърлителната му част по иска за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, сключен на 10.09.2009 год, вписан под № 128, т.ХХІІ, вх.рег. № 10252/10.09.2009 год на Службата по вписванията, на осн. чл. 26 ал.1 ЗЗД поради нарушение на чл. 69 ал.2 от ЗНасл., както и в осъдителната му част за сумата 40 лв – възнаграждение за вещо лице. Въззивницата е развила доводи за неправилно тълкуване и прилагане на закона при постановяване на обжалваното решение, довело до неговата необоснованост и неправилност. Счита също, че неправилно е осъдена с решението да заплати сумата от 40 лв за възнаграждение за вещо лице, тъй като е внесла тази сума в хода на производството и е представила доказателства за това. Претендира за присъждане на разноски в случай, че жалбата й бъде уважена.

Постъпили са отговори на въззивната жалба от С.С.М. и от С. и Р. С., в които се излагат доводи за неоснователност на същата и за оставяне в сила на обжалваното решение.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Съдът съобрази, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,   спазени са изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което намира, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните мотиви:

Производството е образувано по иск на А.С.И. с правно осн. чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба на недвижим имот поради противоречието му с чл. 69, ал.2 от Закона за наследството, изразяващо се в това, че не е уговорено парично уравнение на получения от нея дял, по-малък от дела й в съсобствеността.

При условията на евентуално обективно съединяване е предявен иск за унищожаване на същия договор на осн. чл. 27 във вр. с чл. 29 от ЗЗД, тъй като бил подписан от нея, след като е била въведена в заблуждение от ответника С.К.С., че няма да се накърнят притежаваните от нея 1080 кв.м. ид.части в съсобствеността.

По делото е безспорно установено, че страните са съсобственици на недвижимия имот, заснет в одобрената през 2005 год. кадастрална карта на гр.Добрич с идентификатор 72624.602.757 и площ 2461 кв.м. Първоинстанционният съд е установил правата на всеки от съсобствениците, придобити по наследство и по силата на сключени сделки, прецизно проследявайки промените, които са настъпвали в течение на времето по силата на различните кадастрални и регулационни планове, като е основал констатациите си на заключенията на съдебно-технически експертизи и приложените писмени доказателства.

В крайна сметка, различните отреждания по регулационните планове, съпътствани и с отчуждаване на части от процесния имот, са довели до пропорционално намаление на дяловете на съсобствениците и те са съответно: за ищцата А.С.И. *** ид.части, или 48,96%, за С. и Р. *** ид.части или 31,66% и за К. М. – 467,77 кв.м. в ид.части, или 19%.

Съгласно сключения договор за доброволна делба на 10.09.2009 год., са били образувани три нови поземлени имота, получени в дял от съделителите, както следва: за А.С.  имот с идентификатор 72624.602.1077 с площ 904 кв.м., или 36,73%, за С. и Р. С. – имот с идентификатор 72624.602.1076 с площ 757 кв.м. или 30,76% и за К. и С. М. – имот с идентификатор 72624.602.1075 с площ 800 кв.м.или 32,5%.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

По иска с правно осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 69 от ЗН:

Договорът за делба се доближава по своята правна характеристика до спогодбата, уредена в чл. 365 от ЗЗД. С него съсобствениците на един имот доброволно разрешават един възможен спор помежду си, като си правят взаимни отстъпки. Принципът, въведен на първо място в разпоредбата на чл. 69 от ЗН е всеки от съделителите да получи своя дял в натура, когато това е възможно. Настоящият казус разкрива една сравнително рядко срещана на практика хипотеза, когато от делбения имот са обособени реални дялове за всеки от съсобствениците. При образуването на дяловете е трудно да се направи така, че те точно да съответстват на правата на участниците в делбата. Ето защо, законът е предвидил възможност те да уредят това несъответствие чрез парично уравняване. Това обаче е възможност, зависеща от волята на договарящите, а не императив.

 Съгласно чл. 74 ал.1 ЗН делбата не може да се оспорва поради погрешка, освен ако при извършването й някой от съсобствениците е бил увреден с повече от ¼. Фактическите твърдения в исковата молба по-скоро навеждат на правна квалификация по чл. 74 от ЗН, отколкото на нищожност на договора за делба поради противоречие със закона. Нищожни са сделките на това основание, когато те са сключени в нарушение на императивни правни норми, а разпоредбата на чл. 69 ЗН няма такъв характер. В нея са предвидени различни хипотези, при които един съсобствен имот може да бъде поделен така, че всеки от съделителите да получи своя дял в натура или в пари. Начинът, по който това ще стане, зависи единствено от волята на договарящите. При липса на съгласие между тях, спорът се разрешава от съда.

Разпоредбата на чл. 74 от ЗН дава възможност на ощетената с повече от ¼ страна да оспори делбата. Следователно, договорът за делба не е нищожен поради това, че е бил нарушен принципът на еквивалентност при сключването му. Той е действителен, но подлежи на оспорване само когато отклонението от този принцип е значително. В настоящия случай такова значително отклонение не е налице. Както се установява от заключението на експертизите в течение на годините в резултат от извършени отчуждавания за улици, озеленяване и др. мероприятия, имотът на общия наследодател на страните е загубил част от първоначалната си площ и към настоящия момент той е с площ от 2461 кв.м. Тези отчуждавания съразмерно са намалили дяловете на всички съсобственици, като този на ищцата е представлявал 48,96% от целия имот, а след делбата тя е получила имот, представляващ 36,73% от него, или с 12,23% по-малко. За да бъде оспорена делбата е необходимо увреждане на някой от съделителите с повече от ¼ или 25%, каквото в случая не е налице.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, изложени по отношение на иска за обявяване нищожността на договора за делба поради противоречие със закона. Те са изградени върху задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и съвпадат напълно с правните изводи на настоящата инстанция.

В отхвърлителната част по евентуалния иск за унищожаване на договора за доброволна делба поради измама, решението като необжалвано, е влязло в сила.

Основателна е жалбата в частта за разноските, с която въззивницата е осъдена да заплати допълнително 40 лв за възнаграждение на вещото лице по делото.

С определението си от последното съдебно заседание, проведено на 30.09.2010 год. съдът е определил окончателен размер на възнаграждението за вещото лице в размер на 230 лв, от които 150 лв са внесени предварително и е задължил всяка от страните да внесе допълнително по 40 лв . Ищцата е изпълнила това свое задължение на 05.10.2010 год., и е представила бордерото с молба Вх.№ 4814/06.10.2010 год. (на л.98 от делото), т.е. преди постановяване на решението. Ето защо в частта, с която същата е осъдена да заплати сумата 40 лв по специалната сметка на ДОС, решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответниците С.К.С. и Р.Г.С. следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 600 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 463/05.11.2010 год по гр.д. № 298/2010 год. на Окръжен съд гр. Добрич в отхвърлителната му част по иска за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, сключен на 10.09.2009 год, вписан под № 128, т.ХХІІ, вх.рег. № 10252/10.09.2009 год на Службата по вписванията, на осн. чл. 26 ал.1 ЗЗД поради нарушение на чл. 69 ал.2 от ЗНасл.

ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която А.С.И. с ЕГН ********** е осъдена да заплати по спецалната сметка на Окръжен съд гр.Добрич сумата 40 лв за възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА А.С.И. с ЕГН ********** *** да заплати на С.К.С. с ЕГН ********** и Р.Г.С. с ЕГН ********** разноски за тази инстанция в размер на 600 лв.

В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)