№ 58
18 април 2011 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и трети март, две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов
Петя Петрова
Секретар: В.Т.
Прокурор …
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 679 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 196 от ГПК и сл.от ГПК /отм./.
Образувано е по две въззивни жалби:
- Въззивна жалба от А.Ш.Н. –Х. и Е.Ю.Х., подадена чрез адв. Н.З., против решение № 999/14.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1447 по описа на Варненския окръжен съд за 2004 г. В ЧАСТТА, с която е обявен за относително недействителен спрямо Т.М.П. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 52, т. III, рег. № 5459, н.д. № 397/2004 г., по силата на който А.Х. продава на А.Ш.Н. и Е.Ю.Х. следния недвижим имот, а именно триетажна еднофамилна жилищна сграда, с РЗП 295 кв.м., ведно с ½ ид.част от правото на строеж върху държавно дворно място, върху което е построена, цялото с площ 480 кв.м., представляващо УПИ 5, кв. 59 по плана на кв. Виница, гр.Варна, на осн. чл.22, ал.3 СК /отм./.
Жалбоподателите са сочили, че решението в обжалваната част е недопустимо, защото съдът е уважил непредявен иск за недействителност на сочената сделка спрямо ищцата, при заявени от нея обстоятелства за липса на съгласие за продажба и при заявен петитум за унищожение на договора. Евентуално, решението /в обжалваната част/ било неправилно, защото ответниците доказали, че продаденият от първия ответник имот бил изключителна негова собственост, защото бил закупен изцяло с негови лични средства от продажба на друг имот, придобит преди брака му с ищцата. Молили са за обезсилване на решението на първата инстанция в обжалваната част, евентуално - за отмяната му и за отхвърляне на иска, както и за присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Заявили са искания по доказателствата, които съдът е уважил. В съдебно заседание, чрез адв. З. са поддържали жалбата.
- Въззивна жалба от А.Ю., представляван от адв. Б.Б. против решение № 999/14.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1447 по описа на Варненския окръжен съд за 2004 г. изцяло. Сочил е, че решението на първата инстанция е недопустимо по отношение на произнасянето по иска по чл. 21, ал.1 от СК /отм./, разгледан като инцидентен установителен иск от А.Ю. срещу Т.П., защото вместо да се произнесе по претенцията, че придобитият по време на брака недвижим имот е представлявал индивидуална собственост на съпруга А.Ю. към момента на атакуваната сделка, поради осъществената пълна трансформация на негови лични средства, съдът се произнесъл по иск за установяване собствеността на имота към настоящия момент. В останалата част, решението досежно иска за прогласяване на относителната недействителност на продажбата спрямо съпругата, било неправилно и следвало да бъде отменено, а искът – отхвърлен, защото от доказателствата по делото се установявало, че продаденият имот не бил съпружеска имуществена общност, а изключителна собственост на съпруга.
Молил е за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез адв. Б. е поддържал жалбата, като е поискал и съдът събрал нови доказателства.
Въззиваемата Т.П. не е подала отговор на жалбите. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез процесуалния си представител адв. С., е оспорила жалбите, като е молила за потвърждаване решението на първата инстанция в частта на уважения иск по чл. 22,ал.3 от СК /отм./. Изразила е несъгласие с доводите на въззивниците за недопустимост на първоинстанционното решение, поради произнасяне по непредявен иск по чл.22, ал.3 от СК /отм./ вместо по претенция за унищожение на сделката, доколкото от ясно заявените обстоятелства и уточненото в хода на производството искане /макар и първоначално некоректно заявено в исковата молба/ е станало ясно, че се претендира обявяването за недействителна спрямо нея на сделката, с която съпругът й е продал, придобит по време на брака им в режим на СИО, недвижим имот. Поддържала е и позицията си, заявена и в първоинстанционното производство, че съдът недопустимо е приел и разгледал инцидентен установителен иск по чл. 21, ал.2 от СК /отм./, доколкото със същия се претендирало установяване към минал момент на собствеността на първия ответник върху прехвърления от него на втория ответник имот. Позовала се е и на решението на ВКС по гр.д. № 1674/2008 г., трето гр. отд., с което е оставено в сила решение по в.гр.д. № 1155/2007 г. на ВОС за обезсилване на решението на първата инстанция и за прекратяване на делото, образувано по предявен в отделно производство иск по чл. 21, ал.2 от СК /отм./ от А.Х. срещу Т.П. и на изложените в него аргументи за липсата на правен интерес от установяване на правото на собственост, към минал момент, с отделен иск. Изложила е съображения за основателност на иска по чл. 22, ал.3 от СК /отм./, предвид липсата на доказателства, оборващи презумпцията за съвместен принос и в подкрепа на възражението за пълна трансформация на лични средства в придобиването на продадения имот. Заявила е становище, че възражения за частична трансформация изобщо не следва да бъдат слушани в настоящото производство, предвид характера на иска по чл. 22, ал.3 от СК /отм./.
Въззивните жалби изхождат от процесуално легитимирани лица с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, като неизгодно за тях. Правото си на жалба те са упражнили редовно и в срока по чл. 197 от ГПК (отм.). Жалбите отговарят на изискванията на чл. 198 и 199 от ГПК (отм.).
С постановеното по гр. д. № 1447/2004 г. по описа на ВОС решение № 999/14.07.2010 г., окръжният съд е разгледал и отхвърлил инцидентен установителен иск на А.Х. срещу Т.П. за признаване за установено, на осн. чл. 21, ал.1 от СК /отм./ по отношение на последната, че придобитият по време на брака недвижим имот, представляващ триетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се на ул. „К. Илиев” №11, кв.”Виница”, гр.Варна по договор за покупко –продажба, обективиран в нот.акт № 93, том 1, рег.№ 1129, дело № 83/2004 г. от 04.03.2004 г., е индивидуална собственост на ищеца А.Х. към датата на предявяване на иска – 03.02.2010 г. Уважил е също така иск на Т.П. срещу А.Х. по чл. 22, ал.3 от СК /отм./ като е обявил за относително недействителен спрямо ищцата на договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 52, т.III, рег.№ 5459, н.д. № 397/2004 г., по силата на който А.Ю.Х. е продал на А.Ш.Н. и Е.Ю.Х. триетажната жилищна сграда и ½ ид.част от правото на строеж върху държавно дворно място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 480 кв.м., представляващо УПИ 5, кв.59 по плана на кв.Виница, гр.Варна.
Апелативен съд – Варна, като извърши проверка на обжалваното решение на окръжния съд, намира същото за валидно, но недопустимо в частта на произнасянето по инцидентния установителен иск по следните съображения:
С този иск А.Х. е претендирал да се установи спрямо Т.П., че имотът, с който се е разпоредил по време на брака им, е бил негова лична собственост към момента на продажбата му, защото в придобиването му е вложил изцяло свои лични средства. Че се е настоявало за установяване на пълната трансформация /собствеността/ към минал момент, а не към завеждането на иска, става ясно от направеното от адв. Б., процесуален представител на А.Х., пояснение в съдебно заседание от 10.03.2010 г., а освен това в този смисъл е била проведена и цялата му защитна позиция срещу иска на бившата му съпруга за обявяване относителната недействителност на продажбата. Искът за трансформация е бил предявен, след като образуваното отделно производство по идентичен такъв, е било прекратено. Като е разгледал иск за собствеността върху имота към настоящия момент, окръжният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което и решението му в тази част се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. Доколкото, обаче предявеният инцидентен установителен иск за установяване на пълната трансформация към минал момент също е недопустим /по съображенията, изложени и при разглеждането му по в.гр.д. № 1155/2007 г. на ВОС и гр.д. № 1674/2008 г. на ВКС/, производството по същия подлежи на прекратяване.
Що се отнася до възраженията на въззивниците за недопустимост на решението на окръжния съд в частта на уважения иск по чл. 22, ал.3 от СК /отм./, същите не се споделят от настоящата инстанция.
Ищцата е изложила ясни обстоятелства, съответстващи на претенция по чл. 22, ал.3 от СК /отм./ и въпреки първоначално некоректно заявения петитум, като такъв за унищожение на сделката, съдът правилно е квалифицирал предявения иск по чл. 22, ал.3 от СК /отм./. Още повече, че в проведеното на 10.03.2010 г. по гр.д. № 1447/2004 г. на ВОС открито съдебно заседание, същото възражение е било направено от ответниците, в резултат на което процесуалният представител на ищцата - адв. С. е уточнил претенцията за прогласяване на относителната недействителност на продажбата и е посочил правната квалификация на иска по чл. 22, ал. 3 от СК /отм./. По делото не е била налице неяснота относно предмета му и ответниците, видно от направените от тях възражения, са се бранили по същество именно срещу такъв иск.
Следователно, предмет на производството пред окръжен съд гр. Варна е бил предявеният от Т.М.П. против А.Ш.Н. - Х., Е.Ю.Х. и А.Ю.Х., иск за обявяване на относителната недействителност на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 52, т.ІІІ, рег. № 5459, нот. дело № 397/2004г. по описа на нотариус И. М., рег. № 195 на НК, с район на действие РС - гр. Варна, по силата на който А.Ю.Х. е продал на А.Ш.Н. - Х. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Виница, ул. „Константин Илиев” № 11а, а именно: ТРИЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с РЗП 295 кв.м., ведно с ½ ид. част от правото на строеж върху държавно дворно място, върху което е построена, цялото с площ от 480 кв.м., представляващо УПИ № 5, кв. 59 по плана на кв. Виница, гр. Варна, на осн. чл. 22, ал.3 от СК (отм.).
Ищцата е твърдяла, че в противоречие с разпоредбата на чл. 22, ал.2 от СК /отм./, на 10.06.2004 г. съпругът й без нейно съгласие е продал на А.Ш.Н. – Х., по време на брака й с Е.Ю.Х. /останалите ответници по делото/ процесния имот, представляващ съпружеска имуществена общност.
Ответниците А.Ш.Н. - Х. и Е.Ю.Х., чрез процесуалния си представител адв. Н.З., са направили възражения по допустимостта на иска /коментирани по-горе/, а по същество – такива за неоснователност на същия. Навели са твърдения, че продаденият имот не е бил общ на съпрузите, а лична собственост на продавача, поради придобиването му изцяло с лични средства от продажба на имот в Норвегия.
Ответникът А.Ю.Х., чрез процесуалния си представител адв. Б.Б., също е оспорил иска по твърдения за наличие на пълна трансформация на лични средства в придобиването на имота и от там - за липсата на една от предпоставките за уважаването му – продаденият имот да е бил съпружеска имуществена общност. Тези твърдения са намерили отражение в писмената молба, с която е бил заявен недопустимия инцидентен установителен иск и доколкото са въпроси преюдициални по отношение на иска по чл. 22, ал.3 от СК /отм./ същите следва да бъдат разгледани в настоящото производство като възражения.
Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и приетите в настоящото производство, Апелативен съд – Варна приема за установено от фактическа страна следното:
Бракът между А.Ю.Х. и Т.М.П. е сключен на 03.01.2003 г. /удостоверение за граждански брак, издадено на 09.12.2003 г. от Община Добрич/ и прекратен - на 31.08.2005 г. с решение за развод /приложено на л.9 от гр.д. 1829/2006 г. на ВРС/.
Не е било спорно между страните по делото, че на 19.03.1990 г., т.е. преди брака си с Т.П., А.Ю.Х. е закупил недвижим имот в Норвегия, № 425, находящ се в УПИ № 85, Бйоркеливайен 28 Е, в община Рьойкен, както и че имотът е бил продаден на 06.11.2003 г. за сумата от 1 825 000 норвежски крони чрез дружество - посредник по сделката „Krogsveen AS”.
На 04.02.2004 г. същият този посредник /извлечение от сметка на л. 202 от гр.д. № 1447/04г. на ВОС/, след извършване на множество разплащания, включително и за погасяване на теглен по - рано кредит от А.Ю., е превел по личната му банкова сметка № 0530.93.91723 в банка Postbanken, сумата от 1 019 342.01 норв. крони, представляваща остатък от продажната цена на имота в Норвегия /фактура № 16-089/03 от 04.02.2004 г. на л.223 от гр.д. № 1447/04г. на ВОС, издадена от посредника - за клиента А.Х. и излечение от сметката в Postbanken/. Именно от тази своя сметка в Postbanken, на 11.02.2004 г. А.Х. е наредил банков превод за сумата от 49 500 щатски долара, равностойност на 344 371.50 норв. крони, по своя банкова сметка № 945 41 60494 1 19 в Българска Пощенска банка гр. София, Република България и като основание на превода е вписал „последна вноска за покупка на къща в кв. Виница, ул. „Константин Илиев” 11а, Варна, България” /дебитно извлечение на л.209 от гр.д. № 1447/04г. на ВОС/.
На 18.02.2004 г., 20.02.2004 г. и 04.03.2004 г., А.Х. е изтеглил от горепосочената банкова сметка ***, последователно сумите 2 500 щ.д., 7 877 щ.д., 36 505 щ.д. /с изрично отбелязване за покупка на имот/ и 2 500 щ.д., или общо 49 382 щ.д., като видно от депозираните в настоящото производство /на л. 60 и л.75/ бордеро и банково извлечение, сумата от 36 505 щ.д., в левовата й равностойност от 57 569,48 лв., е била преведена /на 04.03.2004 г./ по банкова сметка *** – пълномощник на продавачите по договора от 04.03.2004 г. за покупко – продажба на къщата в кв.Виница.
С нотариален акт № 93 от 04.03.2004 г., том I, рег.№ 1129, дело № 83 от 2004 г. на нотариус П. Петров с район на действие – района на Варненския районен съд, вписан под № 224 в нотариалната камара, е бил сключен договор за покупко – продажба, според който продавачите П. К. Б. и С. К. Б., представлявани по сделката от пълномощника си К. Л. Д., са продали на А.Ю.Х. своя недвижим имот- триетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се на ул. „Константин Илиев” №11 А, в кв. „Виница”, гр.Варна, с РЗП 295 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно мяст, върху което същата е построена, цялото с площ от 480 кв.м. – УПИ V, кв. 59 по плана на кв.Виница, за сумата от 69 127,50 лв., изплатени изцяло от купувача – на пълномощника на продавачите.
На 10.06.2004 г. е извършена и оспорената сделка, сключена с нотариален акт нот. акт № 52, т.ІІІ, рег. № 5459, нот. дело № 397/2004г. по описа на нотариус И. М., рег. № 195 на НК, с район на действие РС - гр. Варна /приложен на л. 56 от гр.д. 1829/2006 г. по описа на ВРС/, с която А.Ю.Х. е продал на А.Ш.Н., по време на брака й с Е.Ю.Х., процесния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Виница, ул. „Константин Илиев” № 11а, без участието на въззиваемата Т.П..
От приложеното по делото удостоверение от МФ – ТД на НАП – Варна изх. № 33481/20.01.2011 г. се установява, че за периода 2003 и 2004 г., Т.П. няма регистрерани трудови договори, декларирани банкови сметки, движими вещи и не е подавала годишни данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ. Според удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличаване с изх. № 663/2011 г. от 24.01.2011 г. на Агенцията по вписванията, СВп гр.Варна, за периода от 21.01.2001 г. до 21.01.2011 г. за лицето Т.М.П. са направени само две вписвания, касаещи исковите молби по делата за процесния имот.
Според разпитаната в настоящото производство свидетелка Т. Н. /без родство със страните, позната на въззиваемата/, в началото на 2004 г., Т.П. й сподила, че съпругът й купил изгодно къща в кв.Виница, като от разговора станало ясно, че имотът бил придобит с негови пари – долари.
Не се е спорило по делото, че от брака си А.Х. и Т.П. нямат родени деца.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.22, ал.3 от СК (отм.) са: 1/ обща недвижима вещ; 2/ сделка на разпореждане с тази обща недвижима вещ, извършена само от единия съпруг; и 3/ оспорване от неучаствалия в сделката съпруг, в шестмесечен срок от узнаването.
В настоящия казус първият елемент от фактическия състав на чл.22, ал.3 от СК /отм./ не е налице, предвид основателността на направеното от въззиваемите възражение, че придобиването от А.Х. на 04.03.2004 г. на процесния недвижим имот е станало изцяло с негови лични средства.
В случая може да се направи извода, че ответниците по иска са провели успешно оборване на презумпцията по чл.19 от СК за съвместния принос на придобитото по време на брака имущество – къщата в кв.Виница.
Установено бе от коментираните по – горе в решението доказателства, че А.Х. е продал притежаван, отпреди брака с ответницата, недвижим имот в Норвегия. От платената му, след приспадане на задълженията му, включително и такива по договор за кредит, значителна сума от 1 019 342,01 норвежки крони – остатък от цената на продадения личен имот, той е превел 344 371,50 норв. крони в равностойността й в щатски долари - 49 500 щ.д., по своя сметка в Р.България с изрично вписано основание за закупуването на къщата в кв. „Виница”, ул.”Константин Илиев” 11 А в гр.Варна, т.е. на процесния имот. Горното означава, че е доказано по делото, че средствата по спестовния му влог в размер на 49 500 щ.д. са имали извънсемеен произход. Именно с тях е било извършено и плащането по договора за покупко-продажба, което се установява както от тегленето на 49 382 щ.д. /сума, надхвърляща цената на имота от 69 127,50 лв./ в много близък по време период преди изповядване на сделката /напълно логично, с оглед установената практика за предварително плащане на част от цената или на капаро/, така и от факта, че по-голямата част от сумата е изтеглена в деня на самата сделка и е била преведена по банков път директно на пълномощника на продавачите /36 505 щ.д., в левовата й равностойност от 57 569,48 лв./. Освен това, вписването единствено на А.Х. като купувач в договора за покупката на къщата, признанието на ищцата пред нейната позната, че имотът е купен от съпруга й с негови пари, краткото време на съпружески живот преди сделката /малко повече от година/, липсата на собствени източници на доходи и на имущество преди и по време на брака, са изцяло в подкрепа на извода, че къщата е закупена от А.Х. с негови лични средства.
В този смисъл, предявеният от Т.М.П. против А.Ю.Х., А.Ш.Н. – Х. и Е.Ю.Х., иск на осн. чл. 22, ал.3 от СК (отм.). за обявяване на относителната недействителност на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 52 от 10.06.2004 г., т.ІІІ, рег. № 5459, нот. дело № 397/2004г. по описа на нотариус И. М., рег. № 195 на НК, с район на действие РС - гр. Варна, по силата на който А.Ю.Х. е продал на А.Ш.Н. – Х., по време на брака й с Е.Ю.Х. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Виница, ул. „Константин Илиев” № 11а, а именно: ТРИЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с РЗП 295 кв.м., ведно с ½ ид. част от правото на строеж върху държавно дворно място, върху което е построена, цялото с площ от 480 кв.м., представляващо УПИ № 5, кв. 59 по плана на кв. Виница, гр. Варна, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до различни правни изводи, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, поради което решението му в тази част следва да бъде отменено и искът – отхвърлен.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта на разноските, като на осн. чл. 64 от ГПК /отм./, Т.П. следва да бъде осъдена да заплати на А.Х. сумата от 340 лв., представляваща сторените от последния по делото съдебно - деловодни разноски - държавна такса за въззивната жалба, съразмерно на уважената част от нея и за издадено удостоверение, както и да бъде осъдена да заплати на А.Н. – Х. и Е.Х. сумата от 3 635 лв., представляваща сторените от последните разноски по делото, включващи държавна такса за въззивна жалба и удостоверение и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 999/14.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1447 по описа на Варненския окръжен съд за 2004 г. В ЧАСТТА , с която е отхвърлен инцидентен установителен иск на А.Ю.Х., роден на *** г., гражданин на Норвегия срещу Т.М.П., ЕГН **********,*** 11А за признаване за установено, на основание чл.21, ал.1 от СК /отм./ по отношение на Т.М.П., че придобитият по време на брака недвижим имот, представляващ триетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се на ул. „К.Илиев” №11 А, кв.Виница, гр.Варна по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 93, том I, рег.№ 1129, дело №83/2004 г. от 04.03.2004 г., е индивидуална собственост на ищеца А.Ю.Х., към датата на предявяване на иска -03.02.2010 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в ЧАСТТА на предявения от А.Ю.Х., роден на *** г., гражданин на Норвегия срещу Т.М.П., ЕГН **********,*** 11А, иск за признаване за установено по отношение на Т.М.П., че към момента на разпоредителната сделка, сключена с нотариален акт № 52 от 10.06.2004 г., т.ІІІ, рег. № 5459, нот. дело № 397/2004г. по описа на нотариус И. М., рег. № 195 на НК, с район на действие РС - гр. Варна, А.Ю.Х. е бил изключителен собственик на недвижим имот, представляващ: триетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се на ул. ”Константин Илиев” № 11 А, в кв. Виница, гр.Варна, състояща се от изба и гараж на приземен етаж, хол, столова и кухня на първи етаж; три спални и килер на втория етаж, както и мансарден етаж, с разгъната застроена площ от 295 кв.м., ведно с ½ ид.част от правото на строеж върху държавно дворно място, в което е построена сградата, цялото с площ от 480 кв.м., представляващо УПИ V, при граници УПИ VI – държавен, УПИ XV – държавен, УПИ IV –държавен и улица, поради наличие на пълна трансформация на извънсемейни средства при закупуването му.
ОТМЕНЯ решение № 999 от 14.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 1447/2004 г. по описа на окръжен съд –Варна В ЧАСТТА, с която е обявен за относително недействителен спрямо Т.М.П., ЕГН **********, договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 52, т. III, рег. № 5459, н.д. № 397/2004 г., по силата на който А.Ю.Х. продава на А.Ш.Н. и Е.Ю.Х. следния недвижим имот, а именно: триетажна еднофамилна жилищна сграда, с РЗП 295 кв.м., ведно с ½ ид.част от правото на строеж върху държавно дворно място, върху което е построена, цялото с площ от 480 кв.м., , представляващо УПИ V, кв. 59 по плана на кв.Виница, гр.Варна, на осн. чл. 22, ал.3 от СК /отм./, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Т.М.П. против А.Ю.Х., А.Ш.Н. – Х. и Е.Ю.Х., иск на осн. чл. 22, ал.3 от СК (отм.), за обявяване на относителната недействителност на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 52 от 10.06.2004 г., т.ІІІ, рег. № 5459, нот. дело № 397/2004г. по описа на нотариус И. М., рег. № 195 на НК, с район на действие РС - гр. Варна, по силата на който А.Ю.Х. е продал на А.Ш.Н. – Х., по време на брака й с Е.Ю.Х. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Виница, ул. „Константин Илиев” № 11а, а именно: ТРИЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с РЗП 295 кв.м., ведно с ½ ид. част от правото на строеж върху държавно дворно място, върху което е построена, цялото с площ от 480 кв.м., представляващо УПИ № 5, кв. 59 по плана на кв. Виница, гр. Варна.
ОТМЕНЯ решение № 999 от 14.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 1447/2004 г. по описа на окръжен съд –Варна В ЧАСТТА на разноските.
ОСЪЖДА Т.М.П., ЕГН ********** да заплати на А.Ю.Х., роден на *** г., гражданин на Норвегия, сумата от 340 лв., представляващи сторените от него разноски за двете инстанции, съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА Т.М.П., ЕГН ********** да заплати на А.Ш.Н. – Х. с ЕГН ********** и Е.Ю.Х., гражданин на Норвегия, роден на *** г., общата сума от 3 635 лв., представляваща сторените от тях разноски по делото за двете инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и по реда на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: