Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 55

гр.Варна, 08.04.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 09.03.2011 год. в състав :

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 393/2010 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм).

Образувано е по въззивна жалба от В.М.В. и М.Л.В. *** срещу Решение № 947/01.08.2008 год по гр.д. № 2682/2007 год. на ВОС, с което е уважен иск с правно осн. чл. 19 ал.3 ЗЗД, предявен срещу тях от Н. Иванов Г. ***/20.07.2010 год по гр.д. № 421/2009 год на ВКС на РБ, гражданска колегия, ІІІ г.о. е отменено Решение № 187/28.11.2008 год. по в.гр.д. № 419/2008 год на Апелативен съд гр.Варна и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение на ВКС на РБ се съдържат задължителни указания по прилагането на закона, и по-специално по правния въпрос дали ответник по иск за изпълнение на договор може да поиска прогласяване на нищожността му и чрез възражение. Отговаряйки положително на този въпрос, ВКС на РБ е стигнал до извода, че с отказа си да допусне поисканите доказателства във връзка с възражението, предишният състав на Апелативен съд гр.Варна е нарушил нормата на чл. 205 ГПК (отм).

При новото разглеждане на спора и след събиране на нови доказателства по реда на чл. 205 ГПК (отм) съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск от Н.И.Г. *** срещу Ж.М.В., В.М.В. и М.Л.Б. *** за обявяване за окончателен на сключения между ищеца и наследодателя на ответниците – М.В.В., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 19.09.2007 год.

На 20.09.2007 год. продавачът по предварителния договор починал, като оставил за свои наследници тримата ответници. Първата от тях – Ж.М.В. се е отказала от наследството.

В съдебното заседание, проведено на 29.02.2008 год. ответниците са оспорили иска, като са направили възражение за нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие. В момента на полагане на подписа си, продавачът по предварителния договор не е бил в състояние да формира вътрешно волево решение, тъй като е бил в много тежко здравословно състояние, довело до смъртта му на следващия ден след подписването на договора.

Между ищеца и М.В.В. е сключен предварителен договор от 19.09.2007 год. за покупко-продажба на недвижим имот - лозе-овощна градина в землището на местност „Св.Никола, гр.Варна, целият с площ 1000 кв.м. Договорът е заверен нотариално на 19.09.2007 год. в дома на продавача М.В. поради болест на същия. Продавачът се е легитимирал като собственик на имота по силата на договор за доброволна делба от 24.08.1993 год. От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета при първоинстанционното разглеждане на спора се установява, че имотът, предмет на доброволната делба приблизително съответства на имот пл.№ 774 от кадастралния план от 1937 год. Имотът, получен в дял от М.В. е частично идентичен с имот пл.№ 891, КР 526 с площ 934 кв.м.

По реда на чл. 205 ГПК (отм) са допуснати и приети заключенията на комплексна съдебно-медицинска експертиза, съставена от специалист онколог и психиатър, и тройна съдебно-психиатрична експертиза, които съдът приема като обективно компетентно дадени. От заключението на първата експертиза се установява, че М.В. е страдал от напреднало онкологично заболяване в ІV (краен) стадий, с множество метастази в черния дроб и белодробни метастази с кръвохрачене, тежка туморна интоксикация, анемия, причинена от онкологичното заболяване. Като допълнителен усложняващ фактор се явява двустранната бронхопневмония и състоянието след мозъчен инсулт и свързаната с него енцефалопатия, като няма данни пациентът да е възстановил говора си до смъртта си. Пациентът е приемал до 17.09.2007 год. медикаменти за лечение на хипертонична болест и мозъчно-съдова болест, които не биха могли да повлияят на психичното му състояние. След тази дата е приемал обезболяващи препарати от морфиновия ред за много кратко време. За периода след 17.09.2007 год до смъртта му на 20.09.2007 год. в резултат от напредналото онкологично заболяване общото му състояние е било много тежко, с изразена силна болка, невъзможност да се самообслужва и то би могло да повлияе негативно на психичното му състояние. При разпита им в открито съдебно заседание на 26.01.2011 год. вещите лица са уточнили, че през м. януари 2007 год. пациентът е преживял мултиинфарктна енцефалопатия, която е много тежко заболяване, проявяващо се в увреждане на паметта, интелекта, емоциите, и най-често преминава в деменция. Към мес.септември 2007 год. под влияние на сериозните си заболявания и приеманите медикаменти, болният най-вероятно не е могъл да говори, или е говорел несвързано. Бил е в агония, според преценката на в.л. К. – онколог.

Тройната съдебно-психиатрична експертиза дава категорично заключение, че два-три дни преди смъртта си  с оглед тежкото соматично състояние М.В. не е имал физическата и психическа годност да изрази валидна воля и да разбира свойството и значението на постъпките си. Поради прекарания мозъчен инсулт той не могъл да говори разбираемо и да отговаря на въпроси. За проблеми с говора има медицински доказателства след прекарания инсулт през м.януари 2007 год. и във връзка с него – засягане на гълтането и говора.

Събрани са и гласни доказателства, от които се установява следното:

От показанията на свидетелката Ж. Л. – съседка на починалия М. В. се установява, че дни преди да почине същият е бил на лечение в болницата за бронхо-пневмония. От жената, която се е грижела за него свидетелката разбрала, че той е бил много зле, не можел да говори. Свидетелката Р. В. – също съседка, отишла да посети болния около два дни преди да почине. Заварила го в много тежко състояние, дишал трудно, на въпроса й „как си?”  отговорил несвързано и махнал с ръка, според думите й - „душа береше”. Свидетелката Ж. А. – дъщеря на жената, която се е грижила за М.В., заявява, че в началото на септември 2007 год. тя го е завела в болницата за лечение на бронхо-пневмония. Едва тогава лекарите установили, че пациентът страда от рак на панкреаса, който е в напреднал стадий и не може да се лекува. След изписването му от болницата М. бил подвижен, помагал при подготвянето на зимнината. Свидетелката е чувала от майка си, която е живеела заедно с М., че искат да продадат имота, като с част от парите да купят гарсониера, а останалите пари да дадат на внука му. Свидетелката Ж. А. лично довела нотариуса на 19.09.2007 год. в дома му. Предния ден било заверено пълномощно от името на М.В., с което упълномощава Ж. А. да го представлява при покупко-продажбата на имота. Това пълномощно не могло да послужи, защото било временно спряно издаването на скици за м.”Св.Никола”. Това наложило на следващия ден – 19.09.2007 год. да се изготви процесният предварителен договор. Свидетелката заявява, че не знае кой е намерил купувач за имота. В нейно присъствие не са плащани пари по договора. Разпитан е и К. Р. - нотариусът, заверил предварителния договор и пълномощното. Когато влязъл в стаята, М.В. станал от леглото, седнал на масата, заприказвали се. Разговорът продължил около 40 минути. Продавачът сам прочел предварителния договор, който бил изготвен по-рано от нотариуса, и го подписал. Било очевидно, че човекът е болен, задъхвал се когато ходел, но бил в ясно съзнание.

При така изяснената фактическа обстановка, и в изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното решение на ВКС на РБ, съдът намира следното:

Преди да се произнесе по основателността на иска с правно осн. чл. 19 ал.3 ЗЗД, съдът следва да разгледа правопрепятстващото възражение за нищожност на предврителния договор поради липса на съгласие.

Нищожни са договорите, при които външно воля е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявената воля липсва вътрешно волево решение. В едни случаи правният субект осъзнава, че не желае правните последици, а в други – не е в състояние да осъзнае това.

Тежкото здравословно състояние на продавача по предварителния договор е безспорно установено както от съдебно-медицинските екстертизи, така и от показанията на свидетелите – особено на тези, които не са заинтересовани – съседките Ж. Л. и Р. В. Това състояние е налагало приемане на обезболяващи лекарства от морфиновия ред, които имат опиоидно действие, поради което паметта, волята и емоциите му са  били сериозно засегнати. Има както медицински доказателства, така и свидетелски показания, че в резултат от прекарания инсулт са били затруднени гълтането и говора, което е още една пречка лицето да може да изрази волята си. Той е бил в това състояние през последните дни от своя живот, включително и към датата на сключване на предварителния договор, а на следващия ден е издъхнал. Съдът не възприема показанията на свидетеля К. Р. – нотариусът, който е заверил предварителния договор, поради очевидната му заинтересованост да потвърди, че е изпълнил стриктно служебните си задължения.

Поради изложените мотиви съдът намира, че към деня на подписване на предварителния договор продавачът е бил в обективна невъзможност да изрази воля за сключването му. Липсата на воля е довела до нищожност на договора, тази нищожност е начална, и препятства пораждането на целените с него правни последици.

Договорът е нищожен, а не унищожаем при условията на чл. 31 ЗЗД, поради следното:

На база на заключенията на съдебно-медицинските експертизи, както и събраните гласни доказателства не може да се приеме, че пациентът е бил с увредена психика до степен да не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Той е осъзнавал тежкото си физическо състояние (не могъл да отговори на съседката си – св.Р. В., а само безпомощно махнал с ръка). Под влияние на силните болки, а и поради чувството на зависимост от жената, която е полагала грижи за него той е подписал договора, въпреки че не имал воля за това.

Ето защо, искът за обявяването му за окончателен е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а постановеното първоинстанционно решение – отменено.

При този изход на спора и на осн. чл. 64 ал.2 ГПК (отм) в полза на В.М.В. следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1264 лв. – държавни такси по делото, а в полза на двамата ответници – В.М.В. и М.Л.В. – 1600 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ Решение № 947/01.08.2008 год по гр.д. № 2682/2007 год. на ВОС, и вместо него

П О С Т А Н О В И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.И.Г. с ЕГН ********** *** срещу В.М.В. с ЕГН ********** и М.Л.В. с ЕГН ********** ***, с правно осн. чл. 19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 19.09.2007 год. предварителен договор, чрез който М.В.В., починал на 20.09.2007 год. обещал да прехвърли на ищеца правото на собственост върху следния недвижим имот: лозе-овощна градина с плот от 1000 кв.м. в землището на гр.Варна, местност „Св.Никола”, съставляващ ПИ № 891 при граници: ПИ № 881, ПИ № 890, ПИ № 906, ПИ № 892 и път, поради нищожност на предварителния договор на осн. чл. 26 ал.2 ЗЗД – при липса на съгласие.

ОСЪЖДА Н.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на В.М.В. с ЕГН ********** направените от него разноски за всички инстанции в размер на 1264 лв. – държавни такси.

ОСЪЖДА Н.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на В.М.В. с ЕГН ********** и М.Л.В. с ЕГН ********** солидарно сумата 1600 лв. – направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение и за експертизи.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)