№ 17/02.02.2011 год. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 15-и декември 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар: В.Т., като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№ 536 описа на 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК. С решение № 1057/30.7.2010год. постановено по гр.д. № 2762/2008г. Варненският окръжен съд е приел за установено, че „Полимери” АД гр.Девня, Промишлена зона, ЕИК 813143369 не притежава права на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Девня, представляващ място с площ от 7072 кв.м., съставляващо ПИ 20482.505.328 по КК на землище гр.Девня, по иска, предявен от ДП”Пристанищна инфраструктура” гр.София, ЕИК 130316140 срещу „Полимери”АД, на основание чл.124 ГПК и чл.77 ЗС. Осъдил е е дружеството ответник да заплати на ищеца сумата от 3204.85лв. разноски по делото. Недоволно от решението е останало „Полимери”АД гр.Девня, което го обжалва чрез пълномощник, с искане същото да бъде отменно. Развити са оплаквания за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, евентуално за неправилност на решението поради необоснованост.
Въззиваемата страна чрез писмен отговор счита въззивната жалба за неоснователна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище.
Въззиваемата страна чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, взе в предвид следното:
В исковата молба на ДП ”ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА”АД гр.Варна против „ПОЛИМЕРИ” АД гр.Девня се излага, че ответното дружество се е снабдило с нотариален акт за собственост № 130, т.VІІ, рег.№ 6037, д. № 1245 на н-с рег.№ 465 за следния недвижим имот: ПИ № 9516 по КП на Промишлена зона гр.Девня, с площ от 7071,48кв.м. и начин на трайно ползване-паркинг, при съответни граници. Изложени са твърдения, че по силата на правопримство на активи и пасиви, на ИА „Пристанищна администрация” са станали собственици на имота, за който се твърди, че от изграждането на пристанище Варна-Запад през 1974год. и до настоящия момент се използва като паркинг за нуждите на пристанище Варна- запад. Иска се да бъде прието за установено, по отношение на ответното дружество, че не са собственици на имота, на основание чл.124 ГПК.
Ответникът излага становище за недопустимост на иска, в евентуалност счита същия за неоснователен. Сочи, че е собственик на имота на основание преобразуване от „Полимери”ЕООД, което го е придобило на основание ПМС № 176 от 05.09.91год.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа съответно оспорва чрез процесуални представители.
ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От изложеното в исковата молба следва да се направи извод, че предявения иск е с правно основание чл.124 ГПК и чл.77 ЗС.
Съдът съобрази следното:
Относно правният интерес от иска: Следва да се приеме, с оглед на твърденията на ищеца /че е собственик на процесния имот/, както и представените доказателства за притежаване на евентуални вещни права върху същия, както и оспорването им от страна на ответното дружество и съставянето на КНА за същия имот от страна на ответното дружество, че има интерес да констатира отричаното право.
С Разпореждане № 37 на МС-КСК от 2.02.1970год. /стр.14/ са определени терените за изграждане на Пристанище Варна-Запад, като е разпоредено на ВОНС, ИК на Варненски градси народен съвет да отреждат и отчуждават по реда на ЗПИНМ за строителство на обект „Пристанище Варна-Запад” недвижими имоти, съгласно с утвърдения от МС идеен проект и разработени парцеларни планове. Твърдението е, че процесния имот попада в тези терени, за които е разпоредено да се извърши отчуждаване.
Видно от съдържанието на Заповед № РД-08-267 от 05.06.06год. издадена от Министъра на транспорта, Държавно предприятие „Пристанищна инфрастуктура”е поело активи и пасиви, водени по баланса на Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация” към 27.12.2005год., описани в приложения към заповедта. Под инв.№ 2477 /стр.30/ е записан Паркинг с местоположение Варна Запад.
Представен е Акт за държавна собственост № 4026 в който е описан имот-земя с площ от 1437780кв.м. ид.ч. от имот № 37 по КП на промишлена зона юг гр.Девня, при посочени граници на имота, между които и имот пл.№ 9516. За имота е посочено, че е включен в капитала на „Пристанище Варна”ЕАД. Видно от решение № 431от 22.06.07год. на МС, със същото имоти-публична държавна собственост са обявени за имоти частна държавна собственост, предоставени за управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. В т 6 към приложение № 2 на цитираното решение/стр.203/, е описана земя с площ от 1 437 780 кв.м., ПИ № 37 по КП на Промишлена зона –юг-Девня, като граница на имота е посочен ПИ 9516.
Съобразно представен и приет като доказателство констативен нотариален акт за собственост от 30.10.07год., № 130, т.VІІ, рег.№ 6037, д. № 1245 на н-с рег.№ 465 за следния недвижим имот: ПИ № 9516 по КП на Промишлена зона гр.Девня, с площ от 7071,48кв.м. и начин на трайно ползване-паркинг, при съответни граници. Като основание за издаване на акта са посочени: АДС № 619/95год. на Община Девня, Справка-извлечение от ДМА от капитала на „Полимери”АД и др. Видно от съдържането на АДС № 619/01.03.95год. /стр.257/в същия е описано застроено дворно място с площ от 1 255 854 кв.м., като основание за издаване на акт е посочено: Разпореждане № 100 на МС от 30.05.1966год. Видно от съдържанието на акта, в активите описани в АДС не се съдържа паркинг с площ от 7 071,48кв.м., или незастроено дворно място със същата или близка площ. Според посоченото в АДС Разпореждане № 100 от 30.05.66год. на МС /стр.251/, с него са отчуждени 893 дка земя на ТКЗС-с.Река Девня, за разширение на ХЗ „К.Маркс” при граници, съгласно приложена скица /която не е открита и приложена по делото/. С решение по т.трета на Протокол № 4 от 18.ІІІ.1966год. ИК при ОНС с.Река Девня е одобрил протокола от 4.ІІІ.1966год. на комисия назначена със заповед № 116 от 22.І.1966год. на Комитета по химия и металургия относно отреждаен на 892 847 кв.м. площ, собственост на ТКЗС при с.Река Девня. Посочено е, че разширението е за строителство на обект за производство на Боракс, обект за хлор и хлоропроизводство и обект за ремонтно механичен завод. В процеса не се спори относно твърдяното приемство между ХЗ „Карл Маркс” и ДФ „Полихим”, преобразувана впроследствие в „Полимери” ЕООД, преобразувано със заповед № РД-17-32/26.02.93год. в „Полимери”ЕАД. На основание чл.272 ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на окръжния съд в тази им част /относно установеното правоприемство между ответното дружество и ХЗ”К.Маркс”, които споделя напълно.
Според заключението на СТЕ не е установена идентичност между процесния имот и обектите по АДС № 4026/02год., а по КНА № 193/07год. „Полимери” АД е признат за собственик на ПИ № 9516 с площ от 7071,48кв.м. и изцяло покрива процесния имот. При обявяване на КККК на землището на гр.Девня е бил отразен ПИ 2048.505.328 с площ от 7072кв.м. с начин на трайно ползване „За паркинг” без вписани данни за собственост. По повод на постъпило възражение от ДП”Пристанищна инфраструктура” и с протокол № 11 от 15.10.2007год., с решение под № 194 имота е включен в границите на ПИ 20482.505.37 /бивш ПИ №37 по КП на промишлена зона юг гр.Девня./. На терена процесния имот не е ограден и изцяло се използва като обществен паркинг. Това обстоятелство, а именно- че се ползва за паркинг се установява и от гласните доказателства. От същите следва да се направи извод, че се ползва за леките автомобили за пристанищните работници и служители, както и от товарни автомобили, които изчакват товарене, или разтоварване от пристанището.
Видно от представената разработка от м.декември 2004год. за актуализиране генералните планове на пристанищата във Варна, която е одобрена на 01.06.06год., процесния имот е извън границите на пристанищния имот, същият не е включен и в терен на ответнотото дружество. С оглед на посоченото предназначение на имота, следва извода че върху него не е изграден обект от изброените, за които е извършено разширението на ХЗ”Карл Маркс” а именно- е за строителство на обект за производство на Боракс, обект за хлор и хлоропроизводство и обект за ремонтно механичен завод. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че е недоказано обстоятелството, процесния имот да попада в част от терените с площ от 893 дка, отредени за изграждане на обекти за химическо производство. Както се изложи по-горе, и от съдържанието на АДС № 619/95год., на Община Девня, който е дал основание на нотариус № 465 РНК да издаде КНА 130/2007год., не се установява процесния имот, да е част от описаното в него застроено дворно място с площ от 1 255854кв.м. В допълнение, относно обстоятелството, че процесния имот не може да е част от АДС № 619/95год., са и следните съображения: В т.1 е описано застроено дворно място с площ от 1 255854 кв.м., като според твърдението на ответното дружество, процесния имот следва да е част от това дворно място /друго дворно място или паркинг не е описан/. Или, описан е един застроен имот. Не се спори, че процесния имот не граничи с имота на ответото дружество, а видно и от копие на кадастралната карта на гр.Девня /стр.68 от делото/ имотите се намират на значително разстояние един от друг. С оглед на изложеното, следва да сде направи извода, че не е доказано в процеса отреждането на процесния имот за разширение на ХЗ „Карл Маркс”.
Предвид изложеното, ответникът не е придобил правото на собственост на посоченото основание.
Предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на окръжния съд в останалата им част, които споделя напълно.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1087 от 30.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2762/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.