Решение № 62 от 19.02.2008 г. по к.гр.д. № 82/2007 г. на Апелативен съд Варна.

Производството е по реда на §2 ал.4 ПЗР на ГПК /обн. в ДВ бр. 59 /07 г./ вр. чл.218и вр.чл.218а ал.1 б. "а" ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М.И.

В. против решението на ВОС № 1107, постановено на 2.12.2005 г. по в.гр.д.№ 1083/2005 г., с което е отменено решението на ДРС, постановено на 21.11.2001 г. по гр.д.№ 589/2001 г. и вместо него е постановено отхвърлянето на предявените от ищеца искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1,2, 3 КТ

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение и противоречащи на фактическата обстановка правни изводи Моли за отмяната на въззивното решение и вместо това да се постанови друго, с което да се приеме уволнението за незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т. 1-3 КТ.

Ответната страна по касационната жалба "АГРО ^АД-гр.Д., оспорва жалбата и моли за оставянето в сила на ВОС.

След като прецени данните по делото и доводите на касатора с наведените основания по чл.218б б."в'ТПК, съдът приема следното:

Производството е след решение на ВКС № 2173/14.06.2005, постановено по гр.д.№ 3228/2002 г. за отмяна въззивното решение на ВОС от 9.08.2002 г. по гр.д.№ 420/2002 г., с което е оставено в сила решението на ДРС от 21.11.2001 г. по гр.д.№ 589/2001 г., допълнено с решение от 22.01.2002 г., за отмяна на заповед № 298/ 3.04.2001 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на М. Ив. В. на осн.чл.192 ал.1 КТ вр. заповед № 91/2.04.2001г. на Изп.директор на "А" АД-гр.Д. за налагане на М.В. дисциплинарно наказание "уволнение"; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност "началник смяна" в цех "Автостопанство" на "Агрополихим" АД-гр.Д. на осн. чл.344, ал.1 т. 2 КТ; и в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на М. В. сумата от 2482.56 лв.обезщетение за оставането му без работа

поради незаконното уволнение, на осн.чл.344 ал.1 т.З вр. чл.225 ал.1 КТ. За разликата над посочената сума до пълния размер на претенцията от 2811,06 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и решението в тази част е влязло в законна сила. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС със задължителни указания

Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и затова е процесуално допустима. Не се констатират нарушения, обуславящи нищожност или недопустимост на въззивното решение. По релевантните за спора факти въззивният съд е изложил мотиви, от които е ясно формираното му убеждение въз основа на събраните и обсъдени доказателства по делото. Не са допуснати грешки в резултат на нарушаване на норми от неюридически характер - на логиката, опита и научната теория.

Съдът е направил правилни изводи досежно фактическата обстановка, която е следната: страните са били в безсрочно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор за заеманата от ищеца длъжност "началник смяна" в цех "Автостопанство"при "Агрополихим"АД-Д.. Със заповед № 91/2.04.2001 г. на М. В. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн.чл.188 т.З вр.чл.190 т.7 КТ за това, че на 10.03.2001 г. по време на работата му като началник смяна е установена липса на 150 л гориво, тъй като В. не е изпълнил разпорежданията на работодателя да извършва замерване на горивото в началото на всяка смяна и не е упражнил контрол по приемане на бензиностанцията и разхода на гориво от смяната, а също и липса на 50 л. гориво от резервоара на фадрома № 18, което представлява тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 т.7 КТ, довели до накърняване на материалните интереси на работодателя.

Правилни са изводите на съда за спазена процедура по чл.193 КТ от ищеца са били изискани писмени обяснения по повод започналата процедура по налагане на дисциплинарното наказание.

Като "началник смяна" в цех "Автостопанство" ищецът е имал задължение по длъжностната си характеристика /т.З б."б"/ да отговаря за цялостната техника и оборудване, за горивата и смазочните материали. Съобразно това е следвало при приемане на смяна да контролира наличността на горивото в пътно-транспортните машини, автомобилите и др. На 10.03.2001 г. М. В. при започването на работната му смяна не е проконтролирал извършването на замерване на наличното горивото в нафтовоза и без такава информация го е изпратил в цех "Сушене и мелене" за зареждане на булдозер. С това е допуснал нарушение на установения от работодателя ред, утвърдено с разпореждане № 20/23.10.2000г на Изп.директор. Същото въвежда задължението при приемане и предаване на смените да се извършва замерване на горивото, което да се отразява в рапорта на н-к смените. Събраните доказателства не установяват никаква конкретна спешна работа да е имало в цех "Сушене и мелене", която да налага изпращането на нафтовоза за зареждане на булдозер, без да се извърши преди това замерването на горивото. Още повече, че на

лист втори от решение по к.гр.д.№ 82/2007 по описа на АС-Варна

ищеца не е предоставена възможност за преценка в кои случаи да се извършва замерване на горивото и в кои не /напр. когато са спешни/. В цитираното по-горе разпореждане изрично е посочено, че това задължително се извършва при приемане и предаване на смените, без да е предвидено отлагане по усмотрение на началниците на смените.

Неоснователен е доводът на касатора, че нафтовозът не попада в кръга машини, за които носи отговорност началник смяната В. Същата представлява МПС с цистерна за гориво.

Въз основа на гореустановеното правилни за изводите на съда, че ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, което следва да бъде квалифицирано като тежко, тъй като в резултат на това за работодателя са настъпила вреда-липса на 150л гориво, което не е с незначителна стойност. Макар липсващото гориво е възстановено, което е станало след разкриване на нарушението и изискване на обяснения по повод наказването му, това не освобождава ищеца от дисциплинарната отговорност, а би могло да бъде основание само за освобождаването му от имуществена такава.

Правилни са крайните правни изводи за законосъобразност на заповедта, което обуславя отхвърлянето на предявения иск като недоказан по основание заедно с акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и изплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение.

Предвид изложеното, решението на ВОС следва да бъде оставено в сила.

На осн.чл.64 ал.2 ТПК касаторът следва да заплати в полза на касираното дружество направените разноски за настоящата инстанция в размер на 150лв.-юриск.възнаграждение, определени съобразно Наредба № 1/2004 за размера на адв. възнаграждения чл.7 ал-1 б."А" ГПК.

Воден от горното и на осн. чл.218и ал.1 ГПК, Варненски апелативен съд, Гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на ВОС № 1107, постановено на 2.12.2005г. по в.гр.д.№ 1083/2005 г.

ОСЪЖДА М. И. В. ЕГН 6101225665 от гр.Д. кв."П." ул."З." № 5 да заплати на „АГРОПОЛИ ХИМ"АД- гр., представлявано от изп.му директор, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, на осн.чл.64 ал.2 ГПК