В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 22.04. през две хиляди и осма година в състав:

в.т.дело № 61 по описа за 2008 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЕТ ”В. В”-гр.Ш е обжалвал осъдителното решение на Шуменския окръжен съд по т.д.№291/2007 г., с молба да бъде отменено като неправилно, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – “Е” ООД - гр.Ш с писмено възражение и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за оставяне на решението в сила и за присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Ищецът е доставил на ответника стоки по три фактури, първата от които - №8658/1.02.2006 г. е подписана за получател от последния лично, а другите две – №8837/6.03.2006 г. и №9582/18.07.2006 г. - от лицето Я. К. от името на ответника, чиято представителна власт е оспорена от последния, като данни относно нея липсват по делото.

Макар подписаната лично от ответника фактура да е оспорена, не са ангажирани доказателства във връзка с оспореното авторство на подписа на ответника под фактурата. От свидетелските показания се установява непротиворечиво, че лицето Я. К. многократно се е явявал да получава от ищеца стоки за ответника, включително в негово присъствие. И трите фактури пък са били явно осчетоводени в счетоводството на ответника /в този смисъл са и обясненията на в.л. В. на л.114 от делото/, след като от данните по данъчното досие на ответника в ТД на НАП-гр.Ш. се установява, че същите са включени в дневника за покупки и в месечната справка-декларация по ЗДДС на ответника и по тях той е ползвал право на приспадане на данъчен кредит за съответния период в размер на начисления ДДС, установено от заключението на ССЕ на л.109, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено. Това са действия, които установяват знание относно сделката, сключена от името на кооперацията без представителна власт. Съгласно чл.301-ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се счита, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. От една страна – действията на лицето без представителна власт следва да се считат потвърдени, а от друга – след като въззивникът се е възползвал от приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, не може сега да оспорва действителността им. Съгласно заключенията на вещото лице Р.В. и обясненията й в с.з. от 23.10.2007 г. всички продадени стоки по трите фактури са били налични при ищеца като за част от тях фактурите за придобиване на стоките от него са били издадени с ден – два по-късно от датите на приемо-предавателните протоколи, което ЗДДС допуска. Същото се потвърждава и от представените по делото от ищеца придобивни фактури. Според вещото лице всички включени в приемо-предавателните протоколи и процесните фактури стоки са придобити и осчетоводени от ищеца. В счетоводството му сделките са оформени като продажби, така както са оформени и с фактурите. Проверка относно счетоводното оформяне на сделките при ответника вещото лице обективно не е могло да извърши, тъй като търговецът не се помещава на регистрирания си адрес /л.49 от делото/. Потвърждение, че сделките са оформени и при ответника като покупко-продажби е включването им в дневника за покупки и в месечната справка-декларация по ЗДДС на ответника. Ето защо следва се приеме, че съдържанието на представените по делото протоколи за приемо-предаване на стоките е опровергано само относно характера на предаването им – като продадени на ответника, а не като предадени му на консигнация.

При това положение исковете по чл.327, ал.1-ТЗ относно главницата и по чл.86, ал.1-ЗЗД относно лихвите за забава върху нея са основателни и следва да се уважат изцяло, като относно размера на последните с оглед увеличението на иска в тази му част от ищеца - съобразно заключението на ССЕ на л.49 от делото. В размера на присъдените на ищеца съдебно-деловодни разноски по делото следва да се включат и направените от него такива по обезпечаване на бъдещия иск, предявен по-късно по настоящото дело, тъй като ответникът с поведението си е станал причина за тези разноски на ищеца в една по-предна фаза на процеса – в обезпечителното производство, което е неразделно свързано с исковото производство.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ШОС в обжалваното решение, предвид което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна се присъждат направените от нея съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.208-ГПК /стар/ съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23.11.2007 г. на Шуменския окръжен съд по т.д.№291/2007 г.

ОСЪЖДА ЕТ ”В В”-гр.Ш., представляван от В. И. В., ул.”Ц О” №ХХХ, да заплати на “Е” ООД - гр.Ш. ул.”Ц О” №ХХ, представлявано от Б. П. М., със съдебен адрес – гр.Ш., ул.”Д. В.” №Х-ХХ, ет.Х, кантора ХХ - адв. Б. Б., сумата 1140 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК /нов/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.