РЕШЕНИЕ ОТ 29.01.2008г., гр. Варна по ВНОХД № 500 по описа за 2007г. за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 110 от 08.11.2007г. по НОХД № 1361/07г., Варненският окръжен съд е признал подсъдимият Р.Б.А.за виновен в това, че на 04.06.2007г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – златни накити на ст.97.24лв. от владението на Д.Ф. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на осн.чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

На осн.чл.70 ал.7 от НК съдът е привел в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, от което е условно предсрочно освободен по ЧНД № 392/06г. на Окръжен съд Ловеч , а именно лишаване от свобода за срок от три месеца и единадесет дни, което да бъде изтърпяно при строг режим.

Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия.

Недоволен от така произнесената присъда е останал подсъдимият, в чиято възивна жалба, изготвена от защитата му се прави единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се излагт съображения за това.

В съдебно заседание, по съществото на делото, защитата на подсъдимия, поддържайки жалбата заяви, че при направени пълни самопризнания от доверителя му, самокритичността му, възстановяване на отнетото имущество и семейното положение моли да бъде коригирано наказанието, като се намали на две години лишаване от свобода. Представителят на Апелативна прокуратура Варна моли да се остави без уважение жалбата на подсъдимия, тъй като този размер наказание определен от първоинст.съд се явява справедлив.

В последната си дума, подсъдимият моли съда за справедливост.

Варненският апелативен съд, като взе предвид подадената възивна жалба от подсъдимия А., както и становището на страните в с.з. , и служебно и изцяло, с оглед изискванията на чл.313 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е проведено по реда на чл.371 и сл. от НПК, като подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите и обстоятелствата по делото и прави пълни самопризнания. Въз основа на тези признания, подсъдимият се е ползвал от привилегията на чл.55 от НК. Поради това и тези факти и обстоятелства изяснени в мотивите на първоинст.съд няма да се повтарят и от настоящата инстанция.

Подадената възивна жалба от подсъдимия И. е НЕОСНОВАТЕЛНА, като същата следва да се разглежда само по отношение на единственото оплакване за явна несправедливост.

При определяне на наказанието по чл.199 ал.1 т.4 от НК, първоинст.съд е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК съгласно изискванията на чл.373 ал.3 от НПК без да са били налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Определил е наказание значително под минимума , а именно от четири години лишаване от свобода. Така определеното наказание е съобразено, както с високата обществена опасност на деянието, така и на подсъдимия, като са налице вкоренени престъпни навици, а предходните му наказания извън тези, квалифициращи го, като опасен рецидив не са изиграли поправителен ефект.

Възивната инстанция също счита, че не са налице каквито и да е смекчаващи вината обстоятелства наред с изискванията на чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, за да извърши допълнително намаляване размера на наказанието “ лишаване от свобода”., тъй като първоинст.съд правилно не е възприел аргументите на защитата, изтъкнати и пред настоящата инстанция за зависимостта на подзащитния му от наркотици, която не е доказана, както и за заболяване на майка му и не могат да се счетат за смекчаващи, за да се наложи намаляване на наказанието.

Според чл.348 ал.5 т.1 от НПК наказанието е явно несправедливо, тогава, когато несъответствието между определеното наказание и степента на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на личността на извършилия престъплението е толкова значително, че императивно налага намаляването му по вид и размер, за да се приведе в съответствие с изискванията на чл.36 от НК, респ. принципа за индивидуализацията на наказанието. В настоящия случай извършения грабеж при условията на опасен рецидив е с изключително висока степен на обществена опасност с оглед характера на защитените обществени отношения. За престъплението от вида на инкриминираното, законодателят е предвидил възможност за налагане наказание лишаване от свобода за срок от 5 до 15 години. Преценявайки и съобразявайки се със задължителното приложение на чл.55 от НК, първоинст.съд правилно е наложил наказание от четири години лишаване от свобода, което е правилно и справедливо определено.

Предвид горните съображения, Варненският апелативен съд прави извода си, че подадената възивна жалба от защитата на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното му наказание е неоснователна, поради което и чл.338 от НПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 110 от 08.11.2007г. по НОХД № 1361/2007г. по описа на Варненския окръжен съд с подсъдим Р.Б.А.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено на осн.чл.340 ал.2 от НПК.