РЕШЕНИЕ по въззивно гр. дело № 469/2005 г. по опис на Варненски апелативен съд:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на К.Н.Н. от гр.В. срещу решението на Окр. съд-В. от 19.08.2005 г. по гр.д.№ 1758/04 г., с което е отхвърлен иска, предявен срещу Е. Б. и Г. Б., двете от гр.С. с правно основание чл.41 от ЗС. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен.

Въззиваемите не изразяват становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от К.Н.Н. от гр.В., в качеството му на управител на етажната собственост върху сградата на ул.”Ц. А.” № 9 за заплащане на сумата от 11 722.25 лева, представляваща стойността на припадащата се за ответниците част съобразно дела им в общите части общите части – от извършени  СМР на обща стойност 23 444.51 лева.

Представените по делото писмени доказателства – крепостен акт от 1887 г. и публично завещание /л.60 и 62/ установяват, че процесната сграда, находяща  се в гр.В., ул.”Ц. А.” № 9, е придобита в съсобственост, прекратена чрез делба по гр.д.№ 297/66 г. на ВРС-ІІІ р-н. Етажната собственост върху сградата е възникнала с реалната й поделяемост на три самостоятелни жилища с решението за извършване на делбата по цитираното дело. Съобразно него всяко от трите жилища участва в общите части на сградата, в т.ч. и от земята, придобиваща статут на обща част за сградата, с квота по 1/3 ид.ч. за всеки от етажните собственици. Тези части са изрично визирани в заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, приподписано от районния съдия и неразделна част от постановеното решение.

Съобразно разпоредбата на чл.220 и чл.224 от ГПК, решението е задължително за страните, техните правоприемници и всички съдилища, поради което разходите, извършени за поддържане на общите части на сградата следва да бъдат определени по 1/3 от всеки дял от етажната собственост.

Видно от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства: решение по чл.11 от ЗОЕГПНС от 22.09.1948 г., писма №№ 4832/27.04.1950 г. и 1170/24.04.1950 г, удостоверения за наследници №№ 2662/7.05.1992 г. и 835/30.05.1995 г., жилището на втория /тавански/ етаж – дял ІІІ по заключението на вещото лице, е съсобственост на ответниците.

Съобразно представеният по делото протокол от ОС на ЕС от 12.07.2004 г., проведено в съответствие с изискванията на чл.6 и следв. от ПУРНЕС и при уведомяване на ответниците по реда на чл.7,ал.3 от ПУРНЕС, е взето решение за извършване на ремонт на общите части на сградата. Решението им е съобщено и те не са поискали неговата отмяна по реда на чл.13 от ПУРНЕС.

Представените фактури с касови бонове №№ 4390/30.09.2004 г. и 4789/8.10.2004 г. установяват извършени разходи по ремонт на покрива на процесната жилищна сграда в общ размер на 23 444.51 лева. Процесните ремонтни дейности представляват разходи за поддържането на общите части по смисъла на чл.41 от ЗС, вр. с чл.8,ал.2 от ПУРНЕС, поради което ответниците дължат на ищеца сумата от 7 814.84 лева, съответстваща на квотата им в общите части на сградата, ведно със законната лихва от предявяването на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Постановеното решение следва да бъде отменено отчасти, а вместо него – постановено друго по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен за посочения размер. Въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 718.59 лева, на основание чл.64,ал.1 от ГПК.  

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И :

ОТМЕНЯВА решението на В.Окр. съд от 19.08.2005 г. по гр.д.№ 1758/04 г. В ЧАСТТА МУ, с която предявеният от К.Н.Н. иск срещу Е.Б. и Г.Б. по чл.41 от ЗС е отхвърлен за сумата от 7 814.84 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е.Г.Б.,  и Г.Х.Б., двете от гр.С., ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Н.Н. сумата от 7 814.84 лева, представляваща съответна на дела им част от извършени СМР на общите части на сграда, находяща се в гр.В., ул.”Ц. А.” № 9, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2004 г., до окончателното й изплащане, на основание чл.41 от ЗС, както и сумата от 718.59 лева – разноски по делото, на основание чл.64,ал.1 от ГПК.   

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

Решението e оставено в сила с решение № 1235/14.01.2008 год. по гр. д. № 1406/2006 год. по опис на ВКС на РБ, ІV-а Гражданско отделение.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                      ЧЛЕНОВЕ:           1.

                                                                   2.