РЕШЕНИЕ № 192/04.12.2008 г. по В.гр. дело № 461/08 г. по описа на Апелативен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалните представители на Т. Л. Л. срещу решението на Окръжен съд-В. от 12.05.2008 г. по гр.д.№ 2182/06 г., с което са отхвърлени исковете, предявени срещу „Д.” ЕООД-В. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

Въззиваемото дружество изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове от Т. Л. Л. срещу „Д.” ООД-В. за: заплащане на сумата от 10000 лева, представляваща част от претенцията му за имуществени вреди в размер на 32205 лева, изразяващи се в нереализиран приход от неупражняване на професията му; заплащане на обезщетение за забавено плащане по предварителен договор от 7.11.2003 г. в размер на законната лихва и за заплащане на обезщетение, изразяващо се в разликата в стойността на имота по прекратения предварителен договор и по последващ договор за строителство, сключен с трето лице, като искът е предявен като частичен за сумата от 3195 лева.

В исковата молба и в писмените бележки пред настоящата инстанция ищецът поддържа претенциите си с правно основание ч.45, предл.1 от ЗЗД. Като основание на претенциите му във въззивната жалба са посочени разпоредбите на чл.790 от ЗЗД и чл.87 от ЗЗД.

Изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба и от вида на търсената правна защита, съдът приема, че основанието на претенциите по т.1 и т.3 от исковата молба е чл.79,ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. с чл.82 от ЗЗД, а на иска по т.2 е чл.86 от ЗЗД. Вредите, резултат от нарушение на договорни задължения, могат да се търсят само с иск, основан на договорна вина, а не с иск за непозволено увреждане. Договорната обвързаност задължава страните да разрешават своите отношения на основание само на договор, поради което отговорността на неизправната страна не може да бъде претендирана на плоскостта на непозволеното увреждане. Още повече, че като юридическо лице, ответното дружество не е легитимирано да отговаря по иск по чл.45 от ЗЗД.

Не се спори между страните, че на 7.11.2003 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съобразно който ответното дружество се е задължило да построи и продаде на ищеца недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Постигнато е съгласие относно сроковете, цената и начина на плащането й, като е безспорно, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е заплатил сумата от 55000 евро.

С писмо изх.№ 024/5.05.2005 г. ищецът е уведомен, че дружеството не е в състояние да изпълни задължения си по договора и му е предложено връщане на получените суми. Предвид отказа му, той предявил иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД, предмет на гр.д.№ 2788/05 г. на ВРС-ХІ състав. Производството по делото е било спряно по взаимно съгласие, но тъй като в срок не е поискано възобновяването му, то е било прекратено с определение, влязло в сила на 6.10.2006 г.

На 3.02.2006 г. страните са подписали споразумение, с което се съгласяват да се прекрати договора за покупко-продажба на недвижим имот от 7.11.2003 г., като „Д.”ООД-В. се е задължило да възстанови изцяло получените авансово суми в общ размер на 55000 евро, което е направено на вноски до 7.07.2006 г.

Доколкото процесният предварителен договор е прекратен по взаимно съгласие на страните, а не е развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника, следва да се приеме, че с прекратяването му, страните са уредили изцяло отношенията си, свързани с него. Следователно, разходите и пропуснатите ползи на страните, направени с оглед изпълнението на предварителния договор докато той е съществувал, остават върху тях, както са сторени. Поради невъзможността да се приложи разпоредбата на чл.88,ал.1 от ЗЗД към процесните отношения, ищецът няма право да претендира обезщетение за нереализиран приход от трудовата му дейност, както и разликата между цената на имота по предварителния договор и тази по сключения впоследствие договор за строителство.

С оглед на факта, че отношенията между страните са прекратени за в бъдеще, не се дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от момента на предоставянето й на ответника.

Предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, а обжалваното решение – оставено в сила.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-В. от 12.05.2008 г. по гр.д.№ 2182/06 г.

РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА.