Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Варна, 25.02.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, търговско отделение, в публичното заседание на 29.01.2008 год. в състав :

в.т.д. № 449/2007 год.

Производството е въззивно, по жалба от "П Б" ЕАД срещу решение № 408/07.11.2007 год. по т.д. № 949/2006 год. на О. с гр. В. Поддържайки доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен, ведно с присъждане на законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото.

Ответникът оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението. Прави възражение за изтекла погасителна давност съгл.чл. 357 т.1 б."а" от КТК по отношение вземането по фактура № 4056477/07.10.2005 год.

Съставът на А.с гр. В намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 197 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

Предявен е иск от "П Б.М.Ф" ЕАД срещу E. W. Ltd, регистрирано във В, за заплащане на сумата 7548,80 GBP, с левова равностойност 21785,68 лв, представляваща дължимо навло по фактури №№ 4057928/ 06.02.2006 год., 4058142/ 27.02.2006, 4057792/ 24.01.2006, 4057786/ 24.01.2006, 4058354/ 20.03.2006 и 4056477/ 07.10.2005 год. Горните фактури са издадени във връзка с осъществени морски превози на контейнери с коносаменти №№ FEL 012027/ 02.02.2006, HUL 012104/ 25.02.2006, FEL 011994/ 23.01.2006, FEL 011976/ 23.01.2006, FEL 012184/ 20.03.2006 и FEL 011465/ 30.08.2005 год.

От събраните доказателства по делото е установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен договор, в сила от 01.05.2004 год. за превоз на контейнери от пристанищата В. или Б., до пристанища Ф. или Х във В. Клаузата на чл. 6 от договора съдържа уговорки относно стойността на навлото в английски лири, а чл.8 предвижда начина на издаване и предявяване на фактурите, както и сроковете за тяхното изплащане. В изпълнение на договора, ищецът извършил морски превози на контейнери до посочените пристанища, за документиране на които са издадени процесните коносаменти. В тях вместо препращащата клауза съгласно чл. 8 от сключения договор е вписано, че навлото е предплатено.

След натоварването на корабите и издаването на коносаментите, ищецът издал фактури за дължимото навло, които изпратил на ответника за плащане. В разменената e-mail кореспонденция между ищеца и представляващия ответното дружество Г. В. се съдържа извънсъдебно признание относно факта на  получаване на фактурите, както и липсата на плащане по тях. От изпратените съобщения  ясно личи, че се отнасят именно за процесните фактури, а назначената по делото СТЕ е дала заключение, че те са изпратени от IP-адреси, принадлежащи на ответника и администрирани от O. B. T. plc, L.

Така, в e-mail, изпратен на 28.03.2006 от E. W. до П. Б.М.Ф, изрично се цитират неплатени фактури №№ 4058142 и 4058354, намиращи се на л.24 и 33 от делото, а в е-mail от  19.04.2006 год. се споменава за две неосъществени плащания в размер на 1266,80 лв и 2533,60 лв, или общо за 3800,40 GBP, съответстващи на сумите по фактури №№ 4057786 на л.47, 4057792 на л.54 и 4057928 на л.61 от делото. Също така, в отговор на e-mail от 19.04.2006 год. със запитване получени ли са фактурите, на същата дата представител на ответника отговаря, че ги е получил и завел в счетоводната книга, а що се отнася до плащането препраща за разговори с Г. В..

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.371 ал.2 ТЗ във вр. с чл. 101 КТК за заплащане на превозна цена (навло) за осъществени морски превози на товари.

Във връзка с осъществените превози ищецът в качеството му на превозвач е съставил коносаменти, установяващи приемането на стоката на борда на кораба.

По своята правна същност коносаментът е едностранно издаден от превозвача писмен документ, съдържащ удостоверението му, че е получил предадените за превоз товари, както и гаранция на същия, че ще ги предаде в посоченото пристанище на легитимирания притежател на коносамента. Макар в него да се възпроизвежда голяма част от съдържанието на превозния договор, коносаментът не е договор за морски превоз. Посочването на клаузите от превозния договор има само информативно значение за получателя на стоката, който по правило не участва при сключване на самия договор. В случая обаче страна по договора за превоз е именно ответникът, който е и получател на товара. Видно от клаузите на чл. 8, плащането на дължимите такси (навла) за превоза, установени по размер в чл. 6 от договора, ще се осъществява от страна на E.W. L. в 45-дневен срок след датата на фактурата, която ще се издава в деня на отплаване на кораба.

Коносаментът по начало се ползва с обвързваща доказателствена сила в отношенията между превозвача и легитимирания получател на товара. Тази доказателствена сила, прогласена в чл. 116 КТК, респ. чл. 143 ал.1 ГПК, е оборима, а пределите й са ограничени с разпоредбата на чл. 117 КТК само до факта, че товарът, означен в коносамента е вече приет и се намира на кораба, както и че той съответства по вид, количество и външно състояние на данните в самия коносамент.

Опровергаване съдържанието на документ, снабден с обвързваща доказателствена сила може да стане само с други писмени доказателства. Такива са събрани по делото, а именно - разменената e-mail кореспонденция между страните, съдържаща признанието на ответника, че е получил процесните фактури, но закъснява с плащането им поради затруднения във връзка с освобождаване на банкова гаранция и предстоящо преструктуриране на фирмата. Макар поради естеството си електронните съобщения да не носят подпис и печат, авторството им е установено по безспорен начин от заключението на съдебно-техническата експертиза. Представители на дружеството ответник, в т.ч. и неговият директор Г. В., нееднократно са изразявали съжалението си за закъснението, определяйки срокове за плащане, които отново не са били спазени.

Формалното позоваване на коносамента, в който е отразено, че навлото е предплатено, не е достатъчно при наличието на извънсъдебно признание за обратното. В този случай, след оборване доказателствената сила на коносамента, в тежест на ответника е да установи плащането. Това той не е сторил, тъкмо напротив - в писмените си бележки по съществото на спора отново сочи, че единственият му разходо-оправдателен документ е самият коносамент.

Въпреки сложния си характер и многостранните функции, които коносаментът изпълнява, включително и като ценна книга, той в никакъв случай не играе ролята на разписка или финансово-счетоводен документ, доказващ плащането. Доводите на ответника в тази насока съдът намира за неоснователни, както и изказаното предположение, че ако навлото не беше платено, превозвачът не би издал процесните коносаменти, или щял да упражни право на задържане.

Основателно е обаче възражението за изтекла погасителна давност по една от фактурите - № 4056477/07.10.2005 год.

Съгласно чл. 357 т.2 б."а" КТК с едногодишна давност се погасяват вземанията, произтичащи от договори за превоз на товари, считано от деня на предаването им за превоз. Натоварването на контейнерите, видно от издадения коносамент FEL/011465 е станало на 30.08.2005 год., и срокът за предявяване на вземането е изтекъл на 30.08.2006 год. Исковата молба е заведена в съда на 02.11.2006 год., т.е. след изтичане на едногодишния давностен срок. Вземането по тази фактура в размер на 29 GBP, с левова равностойност към датата на завеждане на иска 84,76 лв.

Съгласно ТР № 2/1997 год. на ОСГК на ВКС на РБ, тъй като сделката е с международен елемент - една от страните е чуждестранно юридическо лице, и попада в кръга на случаите, при които е допустимо договаряне във валута, искът следва да се уважи във валутата, в която е възникнало самото задължение.

С оглед изложеното, съставът на А. с. намира, че постановеното решение в отхвърлителната му част до размер на 29 GBP следва да се остави в сила, а в останалата му част да се отмени, като предявеният иск бъде уважен в размер на 7519,80 GBP, ведно със  законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска  02.11.2006 год. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 64 ал.1 ГПК, в полза на въззивника следва да се присъдят разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 1607,10 лв.

Към деня на постановяване на настоящото решение левовата равностойност на исковата сума е в размер на 19570,71 лв, а към датата на предявяване на иска е била 21980,38 лв, поради което и на осн. чл. 218а б."б" ГПК  решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 408/07.11.2007 год. по т.д. № 949/2006 год. на О.с гр. В в отхвърлителната му част до размер на 7519,80 GBP, равностойни на 21980,38 лв към датата на завеждане на иска, като вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И :

ОСЪЖДА E. W. Ltd, регистрирано във В, с адрес на управление S Х M. H., хх-хх M. P., W.-B. RG40 1 AP, фирмен № 03664657, да заплати на "П БМ.Ф." ЕАД гр. В, сумата 7519,80 GBP, равностойна към датата на завеждане на иска на 21980,38 лв, представляваща дължимо навло по фактури  №№ 4057928/ 06.02.2006 год., 4058142/ 27.02.2006, 4057792/ 24.01.2006, 4057786/ 24.01.2006, 4058354/ 20.03.2006, ведно със  законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска - 02.11.2006 год. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото за двете инстанции в размер на 1607,10 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в отхвърлителната му част за сумата 29 GBP, по фактура № 4056477/07.10.2005 год., като погасена по давност.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1)                            2)