РЕШЕНИЕ по въззивно гр. д. №     271   по описа за 2005 година на Варненски апелативен съд:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от В.Г.В. от гр.Т. против решението на Ш.окр.съд от 06.06.2005г., постановено по гр.д. № 728/03г., с което е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от 31.05.2000г. между продавачите Г.В.Г., Н.И.Г. и купувача В.Г.В. на трактор  Т 150 К колесен за сумата от 200лв., на осн.чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД, поради липса на съгласие и предписана от закона форма на договора и са отхвърлени изцяло предявените искове от В.Г.В. срещу “И.А. Б.” АД, гр.С, клон Ш. / бивша “ПИМБ” и “У.б” АД, клон Ш./  за имуществени вреди, претърпени загуби и пропуснати ползи и за неимуществени вреди, както за лихва и разноски по делото, а също и за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на  трактор Т 150 К за 3 800лв и други движими вещи от 17.10.2001г. между “ПИМБ” АД С., клон Ш. и Д.Х.Д. от гр.Т., нотариално заверен на 13.03.2002г. с рег. № 1634 от нотариус, действащ в района на РС Т. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените от него искови претенции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Съдът, преди да  се произнесе по съществото на въззива, следва да очертае предметните предели на въззивното производство :

Предявени са в условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД – Съгласно уточненията на исковата молба, направени на 26.11.03г. – л.36, ищецът В.Г.В. претендира от ответника “ПИМБ” АД С., клон Ш. заплащането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди : материални щети в размер на 15 000лв, представляващи равностойността на трактора и прикачния инвентар, състоящ се от култиватор окопен 7 секции навесен и 3 броя валцови брани; пропуснати ползи в размер на 48 000лв, състоящи се в нереализирана печалба за периода от 16.08.01г. до момента на ССЕ, поради лишаването му от възможността да работи с МПС-то и прикачния селскостопански инвентар, които пропуснати ползи в с.з. от 18.06.04г. по реда на чл.116 ГПК са увеличени на 140 000лв и неимуществени вреди в размер на 9 000лв, изразяващи се в преживяванията в резултат на липсата на трудова и социална реализация, преживяното от него психогенно и стресово състояние. Иск за присъждане на сумата от 650лв, представляващи претърпени загуби във връзка с извършени  от ищеца разходи по водене на делата за отмяна на незаконните действия на съдия – изпълнителя не е предявяван по надлежния ред, поради което и съдът не дължи произнасяне по него.

С молба от 12.01.04г. – л.54, ищецът е предявил и инцидентен установителен иск с правно основание чл.118 ГПК вр. чл.26 ЗЗД за обявяване нищожността на сделката покупко-продажба на МПС – трактор Т 150 К. Този иск е приет за разглеждане в с.з. от 12.01.04г. и отхвърлен с диспозитива на решението. Касае се за договора за покупко-продажба от 17.10.2001г. на процесния трактор от “ПИМБ” АД С., клон Ш. на Д.Х.Д. от гр.Търговище, нотариално заверен на 13.03.2002г. с рег. № 1634 – л.59. Така предявеният иск е недопустим на две самостоятелни основания – 1. Нищожността на този договор може да е преюдициален въпрос относно процесните правоотношения, но този иск не може да бъде разгледан в настоящото производство, тъй като не касае правоотношение между страните по спора. Договорът е сключен между ответника и трето, неучастващо в процеса лице, а именно купувачът Д.Х.Д., по отношение на когото силата на пресъдено нещо по иска не може да разпростре действието си съобразно правилата, определящи субективните й предели. Не може да бъде предявен, уважен или отхвърлен иск срещу лице, което не е конституирано в процеса. Ето защо решението в частта, с която искът с правно основание чл.118 ГПК вр.чл.26 ЗЗД е отхвърлен, следва да бъде обезсилено, като постановено по един процесуално недопустим иск. Независимо че няма такова оплакване нито от въззивника, нито от въззиваемата страна, съдът е длъжен, с оглед правомощията си на въззивна инстанция – чл.209 ГПК, да провери служебно допустимостта

на обжалваното решение. 2. В така предявения ИУИ не е посочено фактическото му основание – в чл.26 ЗЗД са посочени девет основания за нищожност на договора. В процесния случай в исковата молба не е посочено нито едно основание за нищожност, в пледоария по същество се посочва, че договорът противоречи на закона и го заобикаля.

Иск за признаване правото на собственост на ищеца върху трактор Т 150 К, отново преюдициален, за какъвто се настоява във въззивната жалба и в писмените бележки пред настоящата инстанция, също няма надлежно предявен, поради което съдът не дължи произнасяне и по него. Представеният договор за покупко-продажба от 31.05.2000г., нотариално заверен на 14.06.2000г., е сочен като титул за собственост на ищеца досежно процесния трактор. По отношение на него обаче ответникът в с.з. от 30.09.04г. – л.151, е направил възражение за нищожност поради липса на форма, тъй като подписа на купувача В. Г.В. не е заверен от нотариус – чл.144 ЗДП вр.чл.26 ал.2 ЗЗД. По това възражение съдът следва да се произнесе, както и е сторил, но не следва правния си извод да включва в диспозитива на решението, тъй като ИУИ няма предявен, а се преценява едно възражение във връзка с представени доказателства, правният извод по което следва да бъде взет пред вид при обсъждане на другите доказателства по делото и преценка твърденията на страните. Ето защо обжалваното решение в частта, с която е прогласена нищожността на договора от 31.05.00г., също следва да бъде обезсилено.

По съществото на спора :

Досежно материалните щети в размер на 15 000лв, представляващи равностойността на трактора и прикачния инвентар култиватор и 3 броя валцови брани :  Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на процесните селскостопански машини, е претърпял имуществени щети в посочения в исковата молба размер, съответен на тяхната равностойност. С оглед оспорване собствеността върху трактора, твърдейки нищожност на придобивната сделка, ищецът е уточнил в пледоарията си по същество, че ако се приеме това оспорване за основателно и съдът приеме, че договора от 31.05.00г. е нищожен, то той, в качеството си на владелец, е претърпял имуществените вреди от отнемането му. Това твърдение по съществото си представлява навеждане на ново фактическо основание, което пък е предяваване на нов иск, недопустимо да се осъществи в пледоария по същество. Ето защо съдът следва да разгледа исковата претенция така, както тя е предявена в исковата молба.

Като титул за собственост  върху процесния трактор ищецът сочи договоръ за покупко-продажба от 31.05.00г., с нотариално заверени подписи на 14.06.00г. – л.113. По силата на този договор  Г.В.Г. и Н.И.Г. са продали на ищеца трактор Т 150 К колесен, за сумата от 200лв. Ответникът възразява, че този договор е нищожен поради липсата на форма, тъй като подписа на купувача В.Г.В. не бил заверен от нотариуса. Това твърдение изхожда от обстоятелството, че при нотариалната заверка на подписите нотариусът не е посочил в положения от него щемпел, че заверява и подписа на В.В. Съгласно справката-извлечение от Общия регистър на нотариуса се установява, че нотариално действие под № 1880 от 14.06.2000г. обхваща подписите на три лица, с посочени три имена и ЕГН, сред които фигурира и купувача В.В. Съгласно чл.487 ГПК удостоверяването на пидписа върху частен документ от нотариуса се извършва с надпис върху документа, а доколкото липсват особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл.476 ГПК, които разпоредби в случая са спазени. С оглед на всичко това съдът намира възражението за неспазване на формата на договора за неоснователно, тъй като очевидно продавачите и купувачът са заверили нотариално подписите си, което действие е удостоверено по съответния ред. Ако и да има пропуск на нотариуса, то това би могло да бъде основание да се твърди недействителност на извършеното нотариално действие, а не на самата материално-правна сделка. Такава недействителност на нотариалното удостоверяване не се твърди, поради което съдът намира, че договорът от 31.05.00г. доказва правото на собственост върху трактора на ищеца.

С решение от 28.02.2002г., постановено по гр.д. № 608/2001г. ОРС е отменил действията на съдия-изпълнителя по изп.д. № 155/01г. на ОРС , изразяващи се в извършен на 16.08.01г. опис и предаване в полза на ПИМБ АД С., клон Ш. на колесен трактор ТК 150, култиватор и 3 броя валцови брани. Решението е оставено в сила от ТОС по гр.д. № 336/02г. и е влязло в сила на 31.10.2002г. Видно от молбата за регистрация и промени в регистрацията на МПС – л.57, е видно, че тракторът с нов рег. № е същият този със стар рег. №, при пълно съвпадане  както на вида, така и на номерата на рамата и двигателя.  От съпоставянето на всички тези доказателства, както и на договора от 17.10.2001г. се налага извода, че един и същи трактор е бил закупен от ищеца, бил е описан и иззет от съдия- изпълнителя по изп.д. № 155/01 на ОРС и продаден от ПИМБ на Д.Х.Д. с договор от 17.10.2001г. В този смисъл собственикът му е бил лишен от него след 16.08.2001. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са : деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вината на деликвента.  При липса на един от елементите отговорността по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД не може да бъде ангажирана.

Основният въпрос от правна страна в случая е дали осъществената от ответника продажба на процесната вещ съставлява едно неправомерно действие, т.е. действие забранено от закона. Неправомерността на продажбата ищецът обосновава с това, че извършвайки я, ответникът е знаел за подадената от него жалба срещу действията на съдия-изпълнителя по описа и изземването на вещта. По това обстоятелство страните спорят, като представят и противоречиви си доказателства, но дори и да приемем, че банката е знаела за подадената жалба, то дори и при наличието на подадена жалба продължаването на действията по изпълнителното производство не може да се приеме за неправомерно, тъй като жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя не спира действията по изпълнението, освен ако съдът не постанови спиране – чл.335 ГПК.  Т.е. законът разрешава дори и при обжалвани действия на съдия-изпълнителя, изпълнението да продължи.  Това е направил и ответникът – като заложен кредитор е пристъпил към изпълнение по реда на чл.32 и сл. ЗОЗ. Съгласно нормата на чл.32 ал.4 ЗОЗ със самото вписване на пристъпването към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор, който има право да го продаде. Ответникът е осъществил едно свое право, признато му от закона, поради което и действията му не могат да се квалифицират като неправомерни.  Включването на процесният трактор като предмет на изпълнението е в резултат на действията на съдия-изпълнителя, а не в резултат действията на ответника. Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен поради липсата на пасивна материалноправна легитимация в лицето на ответника.

Правните последици от продажбата на чуждо имущество по реда на ЗОЗ са уредени изрично в закона : съгласно чл.37 ал.4 ЗОЗ в този случай се прилагат правилата на чл.372 ГПК.

 Същият правен извод се налага и по отношение на другите вещи, предмет на иска – култиватор окопен 7 секции навесен и 3 броя валцови брани.

Другите два обективно съединени иска – за присъждане на сумата от 140 000лв, представляващи пропуснати ползи, състоящи се в нереализирана печалба, както и за присъждане на сумата от 9 000лв неимуществени вреди, също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно с претендираната лихва за забава от момента на увреждането, поради посочените по-горе правни съображения – липсата на основание за ангажиране отговорността на ответника по реда                                                                                                        на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД. В частта, с която тези искове са отхвърлени като неоснователни, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

На осн.чл.64 ал.2 ГПК съобразно изхода на спора на въззиваемата страна следва да  бъдат присъдени направените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

                                      Р       Е       Ш      И       :

ОБЕЗСИЛВА     решението на ШОС от 6.06.2005г., постановено по гр.д. № 728/03г. в частта, с която е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от 31.05.2000г. между продавачите Г.В.Г., Н.И.Г. и купувача В.Г.В., тримата от гр.Т. на трактор Т 150 К колесен, за сумата 200лв, сключен по щемпъла на нотариус № 317 за района на ТОС, с вписване само на имената на продавачите, без вписване и надлежно удостоверяване на подписа – съгласието и имената на купувача от нотариуса в посочения нотариален щемпъл – на осн.чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД, поради липса на съгласие и предписана от закона форма на договора, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от В.Г.В. срещу ответника “И. А.Б.” АД, С., клон Ш. /бивша “ПИМБ”  и “У.б.” АД, клон Ш./ иск за прогласяване на нищожност на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.118 ГПК договора за покупко-продажба на трактор Т 150 К за 3 800лв и други движими вещи, от 17.10.2001г. между “ПИМБ” АД, С., клон Ш. и Д.Х.Д. от гр.Т., представител на ЕООД “И.”, същ.град, наториално заверен на 13.03.2002г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА В.Г.В. от гр.Т. да заплати на “И. А. Б.” АД, С., клон Ш от  гр.Ш. сумата от 230 лв /двеста и тридесет лева/ - съдебно-деловодни разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението е оставено в сила с решение № 1368/17.01.2008 год. по гр. д. № 1431/2006 год. по опис на ВКС на РБ, ІV-б Гражданско отделение.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                2.