РЕШЕНИЕ № 149/10.11.2006 г. по въззивно гр.д.№ 267 по описа на Апелативен съд – Варна за 2006 г.:

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение  от 02.06.06год., постановено по гр.д. № 142/2005 г. РОС е отхвърлил предявения от Д. Д. чрез пълномощника  си адв. Х. срещу Община Р. за заплащане на обезщетение в размер на 8 635лв. за лишаване от ползване на имота за периода от 1990г. до 22.07.04год. на основание чл.59 ЗЗД. Прекратил е производството по исковете с правна квалификация чл.45 в размер на 345лв. и по чл.55 ЗЗД за стойността на недвижим имот - 33 035лв. като недопустими. Осъдил е ищцата да заплати разноски в размер на 1180лв. на основание чл.64 ал.2 ГПК.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата, която го обжалва чрез процесуален представител, с искане същото да бъде отменено като неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност. Иска се да бъде отменено постановеното решение и постановено ново, с което исковете да бъдат уважени по изложени съображения.

В съдебно заседание и чрез писмени бележки на процесуален представител жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна чрез писмено становище на процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Производството по гр.д.№ 142/05год. на РОС, е образувано по искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, чл.55 и чл.59 ЗЗД на Д. Д. срещу Община Р.В исковете се излага, че наследодателите на ищцата са притежавали в съсобственост по нот.акт № 60/1980год. дворно място от 817кв.м. –имот пл.№ 1933 от кв.63 по плана на гр.Р., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда.  През 1990г. Община Р. е възложила да съборят жилищната сграда и да унищожат трайните насаждения в имота-круша, вишна, ябълка и кайсия-2бр., които са били над 10 год. Процесният недвижим имот е актуван като публична общинска собственост и са лишени от неговото ползване без да е заплатено обезщетение за него. От цитираната 1990год. до завеждане на иска Община Р. е ползвала процесния имот, по този начин се е обогатила за сметка на ищците, предвид което се претендира заплащане на наемната цена за периода. В съдебно заседание на 03.05.06год. ищцата е конкретизирала претенциите си по чл.49 вр.45 ЗЗД  в размер на 200лв. за съборената сграда и унищожените трайни насаждения: по чл.55 относно стойността на дворното място в размер на 33 035лв. и по чл.59 ЗЗД за сумата от 8 635лв. относно лишаването от ползване на недвижимия имот.

В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.

          Ответникът Община Р. чрез процесуален представител оспорва исковете. Сочи, че не са съхранени доказателства относно проведено отчуждаване на имота, но счита, че същото е проведено и дължимото обезщетение е платено. Позовава се и на погасителна давност относно вземането за отчуждаване на недвижими имоти на основание чл.137 ЗТСУ. 

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно следното:

Съобразно представен нот.акт № 60/1980год. на н-с при РРС, Ш. Ш. Х., Н. Ш. Х., Н. Х. К., М. Х. К. и А. К. С. са признати за собственици по наследство и давностно владение на следния недв. Имот: дворно място от 817кв.м., п. Пл.№ 1933 от кв.63 по плана на гр.Р. ведно с построената в него паянтова сграда. В исковата молба се сочи, че посочените в н.а.лица са наследодатели на ищцата, съответно, следва извода, че претенцията се основава на техните права.

От представените  писмени доказателства-Решения от 11.08.98год.:/л.16 и л.27/ от 01.07.94год./л.24/  на Районен съд в Р.Турция, удостоверения за наследници, следва да се направи извод, че ищцата е доказала наследствените си права по отношение на  Н. Ш. Х., /Н.Б./ , на Ш. Б. /Ш. Ш. Х. / и А. К. С. /А. Б. / . Наследствена връзка с Н.Х.К. и М. Х. К. не се установи, а представения договор за продажба на наследствени права удостоверява, че чрез него последните двама са се разпоредили с наследствените си права, останали им от наследството на К.С. поч.1946год., предвид което е неотносим към имота.  Видно от Заповед № 623/04.11.80год. на Председателя на ОбНС Разград, със същата на основание чл.97 от ЗТСУ е открита процедура по отчуждаване на недвижими имоти, между които и част от имот пл.№ 1933. Според представена Справка за отчуждените имоти /л.62/, за Ш. Ш. Х. е определено парично обезщетение в размер на 2 296лв.

Съобразно съдържанието на писмо изх.№ 240/25 от 15.02.89год. на ОбНС, на основание чл.97 от ЗТСУ, е било открито производство по отчуждаване на недвижими имоти, между които и 1933 от кв.63 по плана на гр.Р., като отреждането е било за озеленяване.

С оглед на изложените доказателства за започнали процедури за отчуждаване на имота,  както и становищата на страните-а именно-ищеца в ИМ твърди, че имота е актуван като публична общинска собственост, ответникът Община Р. също сочи, че имота е отчужден след проведено отчуждително производство, като е изпълнено и мероприятието за което е бил отчужден, следва да се направи извод, че имота в две отчуждителни производство-през 1980г. и през 1989год. е бил отчужден по реда на чл.97 ЗТСУ.

Доколкото се сочи, че ищцата не е получила обезщетение за имота, следва да се отбележи, че дори и да е така, това обстоятелство няма отношение към валидността на отчуждаването. Същото се смята за завършено с влизане в сила на заповедта на органа по чл.95 ЗТСУ, поради което и предявените искове се явяват неоснователни, поради валидно отчуждаване на имота. Доколкото действително няма доказателства за получени парични обезщетения, следва да се отбележи, че същите е следвало да бъдат получени в срока по чл.137 ЗТСУ.

От друга страна, ако се приеме, че имота не е бил отчужден,  тъй като не се представиха категорични доказателства за завършена процедура по отчуждаване, следва да се посочи, че в процеса не се установи по релевантен начин ответника да е завладял и ползвал имота за процесния период, поради което и искът за заплащане на обезщетение се явява неоснователен поради недоказаност. Не се доказа и ответникът да е извършил действията, предмет на иска по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД.  Доколкото в ИМ, както и допълнителната молба не са изложени основания и петитум на иска по чл.55 ЗЗД, направеното в с.з. на 03.05.06год. уточнение се явява нов иск, поради което не е възможно същият да се разгледа като изменение на първоначалния иск по реда на чл.116 ГПК. Предвид изложеното, производството по исковете с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на стойността на претендираните трайни насаждения –345лв. и стойността на дворното място-33 035лв. следва да бъде прекратено.

Предвид съвпадане на крайните изводи на ВАпС с постановеното решение по гр.д. № 142/05год. по описа на РзОС, същото следва да бъде оставено в сила.

          Водим от горното, съдът

                                       Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 38 от 02.06.06год. постановено по гр.д.№142 по описа за 2005год. на РОС.

 Решението е влязло в сила с решение № 1653/25.02.2008 г. по к. гр.д. № 711/2007 год. по опис на ВКС на РБ.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: