Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявените при условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 200 от КТ.

Ц. С. П., С. Й. Р. и М. Й. Р., всички от гр. Р.твърдят в исковата си молба, че са наследници на Й. Р. П., починал при трудова злополука на 20.12.2003 г. при изпълнение на трудовите си задължения като работник в ответното "И.***К" АД- гр. Ш. /след вписана промяна в наименованието на "Т.*** АД-Ш./. Твърдят в молба-уточнение /л. 31 от гр.д. № 3347 на Русенския районен съд/, че внезапната смърт на техния наследодател причинила: 1/ на съпругата Ц. С. - стрес, последван от депресия, които се отразили негативно на изпълнението на трудовите й задължения, на поведението й на работната място и общуването й с хората; 2/ на С. Р. - стрес, в резултат на който отново изпаднал в предишната си зависимост от наркотици, загуба на най-близкия си човек и морална опора; З/ на М. Р. - загуба на морална и материална подкрепа, невъзможност да се подготви за изпити и да продължи образованието си. Ищците оценяват претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, разпределени съответно по 15 000 лева за С. и М. Р. и 20 000 лева - за Ц. П. Ищците твърдят и, че в резултат на загубата на техния наследодател търпят и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - доход, който е могъл да бъде реализиран от починалото лице и който да осигури материална издръжка на първата ищца, да осигури средства за лечението на втория ищец в чужбина от наркозависимост, да осигури средства за кандидатстудентската кампания и следването на третата ищца. Общият размер на имуществените вреди според втора молба-уточнение /л. 41 от гр. д. № 3347/2005 г. на РС-гр. Русе/ ищците е 100 000 лева, разпределени както следва: 50 000 лева - за първата ищца и по 25 000 лева - за останалите двама. Ищците претендират горепосочените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ответното "Т.***" АД-Ш. - сега "И.**" АД-гр. Ш.

Ответното дружество оспорва изцяло предявените искове с възражение, че: 1/ трудовата злополука е настъпила в резултат на неправомерните действия на пострадалото лице, както и 2/ че е станала в почивен ден извън установеното работно време без знанието и съгласието на работодателя и без да е била издадена заповед за работа в извънработно време.

По делото не се спори, че ищците са наследници по закон-преживяла съпруга и деца на Й. Р. П., починал на 20.12.2003 г. съгласно препис-извлечение от акт за смърт № 510/21.12.2003 г. /л. 17 от делото на РРС/. Безспорно е също обстоятелството, че Р. е работил по трудово правоотношение с ответното дружество - тогава "Т.** АД- гр.Ш., на длъжността "началник строителни обекти в СМ район гр. Русе и СМ район гр. Разград" /вж. трудов договор и доп./ ) споразумение - л. З и л. 15 от делото на РРС/.

От приложените по делото писмени доказателства /декларация за тр. злополука / л. 7 и 8/, протокол на НОИ-РУ "СО"- гр. Търговище за резултатите от извършеното разследване на станалата на 20.12.2003 г. злополука / л. 20 - 23/, Протокол за разследване на трудова злополука / л. 28 и 29/, Разпореждане № 834/29.03.2004 г. на НОИ-РУ "СО"-гр. Шумен и сл. д. № 165/2003 г. на ОСС-гр. Търговище/ и показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели се установява следното: На 20.12.2003 г. пострадалият Р. разпоредил на свои подчинени работници от бригадата в гр. Русе да отидат заедно с него до гр. Търговище, за да помогнат при изтеглянето на съобщителен кабел в подземна тръбна канална мрежа от бригадата от този град, ръководена от лицето Р. П.. Когато отишли на мястото, пострадалият наредил на св. К. да изтегли съобщителния кабел с използване на минибагер. От показанията на св. Г., Г. и Г., от документацията за извършеното разследване на злополуката и от заключението на назначената от окръжния съд техническа експертиза по безопасност на труда / л. 82 - 88 от делото на ШОС/ се установява, че по време на извършване на тези действия работниците, включително и пострадалият не били облечени спредпазни светлоотразителни жилетки, а мястото на изпълнение на работите не било обезопасено със знаци и сигнални конуси. При изтеглянето с минибагера кабелът пресякъл кръстовището на ул. "Палаузов" и ул. "Първи март", но в този момент към него се приближил лек автомобил. Пострадалият Р. започнал да маха с ръце, за да предупреди водача на автомобила да спре, но последният не го забелязал и автомобилът ударил изтегления през кръстовището кабел.

При спъването кабелът подкосил краката на наследодателя на ищците и той паднал. При падането пострадалият получил тежка черепно-мозъчна травма със счупване на тилната кост, вследствие на което починал. От протоколите за разследване на трудовата злополука и от назначената от окръжния съд техническа експертиза по безопасност на труда се установява, че причините за настъпилата злополука са: извършването на монтажни работи - полагане и изтегляне на съобщителен кабел върху уличното платно без предварително обезопасяване на движението; използване на машинна тяга - минибагер за изтеглянето на съобщителния кабел. Длъжностни лица на ответното дружество и самият пострадал са нарушили императивни разпоредби на: Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ - 88/1999 г./ - чл. 52, т. 1 и чл. 189; Правилник по безопасността на труда при работа по въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи /Д-06-001/ от 1997 г. - чл. 11, 27, 185 / 2/, 218 /2/; Правилник по безопасност на труда при СМР /Д-02-001/ от 1998 г. - чл. 36 /9/, 44,48; Наредба № 16 за временната органидация на движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и улиците /ДВ-72/2001 г./.

С Разпореждане № 834/29.03.2004 г. на НОИ - РУ "СО"- гр. Шумен е прието на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, че злополуката, станала с наследодателя на ищците е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Въз основа на така установеното от фактическа страна могат да се направят следните изводи: Претендират се вреди, последица от трудова злополука от която е настъпила смъртта на наследодателя на ищцата. Съставянето на акт за трудова злополука не е предвиден в закона елемент от фактическия състав на отговорността на работодателя за причинени вреди на неговия работник от трудова злополука или професионално заболяване, а тя се основава на трудовото правоотношение между тях. Ако не са съставени такива документи, фактът на злополуката, респ. заболяването се установява от съда, разглеждащ спора по чл. 200 КТ. За да се приеме, че злополуката е трудова, трябва да са налице всички посочени в закона конститутивни признаци на това понятие, а те съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ са: 1/ внезапно увреждане на здравето; 2/ наличието на функционална връзка с извършваната работа; З/ резултатът от увреждането да води до неработоспособност или смърт и 4/ наличието на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат. В конкретния

случай са налице всичките от горепосочените четири кумулативно изискуеми предпоставки, поради което следва да се приеме, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила в резултат на трудова злополука независимо, че същата е станала в извънработно време в почивен ден. Пострадалият е извършвал СМР на обект на дружеството-работодател и в интерес на последното. Това е основание да бъде ангажирана отговорността му по смисъла на чл. 200 от КТ.

При определяне размера на дължимите обезщетения в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ. Отговорността на ответното дружество следва да бъде намалена предвид обстоятелството, че пострадалият е допринесъл под формата на груба небрежност за трудовата злополука. В КТ не е дадено определение на "груба небрежност" като вид непредпазливост. Такова определение има в Наказателния кодекс -чл. 11, ал. З, според който непредпазливостта е съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е непредпазливост от категорията на съзнаваната непредпазливост. Груба ще е небрежността, когато работникът е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици - увреждането на здравето си, но е мислел да ги предотврати. Размерът на съпричиняването и вредите следва да се определи с оглед на допуснатите нарушения /тежест и брой/, в резултат на които са били причинени вредите. Както бе посочено по-горе пострадалият, който съгласно трудовия договор с ответното дружество е бил назначен на длъжност "началник строителни обекти на строително-монтажен район", е допуснал множество нарушения на нормативните актове за безопасност на труда, които е познавал много добре и за спазването на които и за провеждането на инструктажите по всички въпроси по охраната на труда според длъжностната му характеристика е отговарял. Въпреки, че нямат задължителна сила за съда, разглеждащ настоящия правен спор, такива са били и констатациите на следствените органи и на различните комисии, разследвали трудовата злополука. Следва да се направи извод, че неизпълнявайки на вменените му с длъжностната характеристика задължения /л. 53 - 58 от приложеното сл. дело/ и разпоредбите за здравословни и безопасни условия на труда, пострадалият е допуснал груба небрежност, обуславяща 50 % съпричиняване на вредоносния резултат.

По предявените искове за неимуществени вреди: От показанията на св. Г. А. - майка на ищцата Ц. П. се установява, че: пострадалият и дъщеря й са били в дългогодишно и хармонично брачно съжителство; двамата съпрузи с общи усилия са създали и укрепвали семейството си, барейки се заедно с трудностите в живота; пострадалият е бил най-близкия човек и най-силната духовна подкрепа на съпругата си. Именно поради тези обстоятелства смъртта на съпруга й са предизвикали силния стрес и емоционален срив на ищцата Ц. П. Съобразявайки се с практиката на съдилищата и приетото съпричиняване на вредоносния резултат при наличие на груба небрежност, настоящият съдебен състав приема, че на ищцата Ц. П. следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Искът й за разликата до пълния размер от 20 000 лева като неоснователен, следва да се отхвърли.

Размерът на претърпените от другите двама ищци С. и М. Р. неимуществени вреди се определя от близките отношения с починалия родител. Всяка загуба на баща или съпруг вследствие смърт води до сериозни последици по отношение на засегнатите. Двете деца на пострадалия са пълнолетни, но точно в този период /за лечение на ищеца Р. от зависимостта от наркотични вещества, за подготовката на ищцата Р. за продължаване на образованието й/ се нуждаят от бащински грижи и подкрепа. За претърпените от тези ищци неимуществени вреди от загубата на техния баща след съобразяване с приетото съпричиняване на вредоносния резултат, ответното дружество следва да заплати на всеки един обезщетение от 7 500 лева . Исковете за разликите до пълния размер на претенциите им следва да се отхвърлят.

По предявените искове за имуществени вреди: Претендираните от ищците произволно определени обезщетения са за пропуснати ползи в резултат на неполученото трудово възнаграждение от наследодателя им, от което семейството, домакинството, родителите и т. н. /вж. л. 41 от гр. д. № 3347/2005 г. на Русенския районен съд/ са щели да се издържат. Тези искови претенции не могат да бъдат уважени и следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни. От една страна те се явяват недоказани, тъй като представляват бъдещо реализирано трудово възнаграждение на съпруг, което би могло и да не се получава, а от друга - не може да се приеме, че е налице вреда в имуществото на ищците. И тримата ищци са пълнолетни и трудоспособни и не може да им бъде присъдено бъдещото и предполагаемо трудово възнаграждение на техния наследодател.

По изложените съображения и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на ШОС от 08.11.2006 г., постановено по гр. д. № 94/2006 г. В ЧАСТТА МУ, с която "И.*** АД-гр. Ш. е осъдено да заплати: 1/ на Ц. С. П. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 0 000 лева до 20 000 лева и обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 20 770 лева, причинени поради смъртта на Й. Р. П. вследствие трудова злополука; 2/ на С. Й. Р. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7 500 лева до 15 000 лева, настъпили поради смъртта на Й. Р. П. вследствие трудова злополука; 3/ на М. Й. Р. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7 500 лева до 15 000 лева, настъпили поради смъртта на Й. Р.П. вследствие трудова злополука и 4/ по сметка на ШОС държавна такса над 1 000 лева до 2 830,80 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. С. П. срещу "И.***" АД-гр. Ш. искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 0 000 лева до 20 000 лева и обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 20 770 лева, причинени й поради смъртта на Й. Р. П. вследствие на станалата на 29.12.2003 г. трудова злополука.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Й. Р. и М. Й. Р. срещу "И.**" АД-гр. Ш. искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликите над 7 500 лева до 15 000 лева за всеки един от двамата, настъпили поради смъртта на техния баща Й. Р. П. вследствие на станалата на 20.12.2003 г. трудова злополука.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалите му обжалвани части, в това число и за присъдената по сметката на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 000 лева, дължима от "И.***-гр.Ш.

В необжалваната част решението на Шуменския окръжен съд е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 30 дневен срок от съобщаването му на страните.

ЧЛЕНОВЕ: 1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С решение № 963/14.07.2008 г. по гр.д. № 4191/2007 г. на ВКС на РБ оставя в сила решение № 63 от 27.03.2007 г. по гр.д. № 25/2007 г. на ВАпС в обжалваната му част, с която „И.**” АД гр.Ш. е осъдено на основание чл.200 КТ да заплати на Ц. С. П. сумата от 10 000 лв., а на С. Й.Р.и на М.Й.Р. по 7 500 лв.

Осъжда И.**** да заплати на Ц.С.П. от гр.Р сумата от 500 лв. разноски.

РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА НА 14.07.2008Г.