В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.12. през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №602 по описа за 2010 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Е.С.М. *** е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№1363/2009 г., с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът по чл.422, ал.1-ГПК бъде отхвърлен, с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – П.Д.Я. *** К., О А моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като се е произнесъл по установителен, а не по осъдителен иск.

Производството по иска е оставено на два пъти без движение от ВРС, сезиран първоначално с иска, като ищецът с две уточнителни молби – от 24.08.09 г. и от 18.09.09 г. е уточнил, че предявеният иск е за установяване на вземането му, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2913/09 г. на ВРС. Касае се за отстраняване на недостатък на исковата молба, а не за изменение на иска. Независимо че ВРС в последствие е констатирал, че е некомпетентен да разгледа иска и, като го е прекратил пред себе си, го е изпратил по подсъдност на родово-компетентния съд – ВОС, процесуалните му действия по обездвижване на исковата молба не са недопустими. Съгласно чл.118, ал.2-ГПК при изпращане на делото по подсъдност на надлежния съд извършените от ненадлежния съд до този момент действия запазват силата си. От това следва, че компетентният съд не е длъжен да повтаря тези действия. Въз основа на посочените уточнения на иска от ищеца ВОС е обявил доклад по делото, в т.ч. и в с.з. от 01.02.2010 г., с който е приел, че е предявен установителен иск по чл.422, ал.1-ГПК, като защитата на ответника не е възразила срещу него. Няма при това положение нито допуснати от съда съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на ответника, нито произнасяне с решението му по непредявен иск.

Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която обикновено е свързана с каузално правоотношение. За да е действителна обаче, не е необходимо тя да има непременно основание и това едно от малките изключения от правилото в гражданското право, че имуществените размествания трябва да имат основание. Абстрактният характер на сделката означава, че задължението на длъжника по записа на заповед не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича не от наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Ето защо не е необходимо посочване в записа на причина, поради която издателят се е задължил да заплати сумата по нея на поемателя. Записът на заповед е ценна книга. Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши.

Кредиторът няма задължение да доказва каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане. Записът на заповед е за него едновременно и основание, и доказателство. Ценната книга води до разместване на доказателствената тяжест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него. В случая длъжникът не установява връзка с каузално правоотношение, по което е изпълнил задължението си. Не установява също така да е изплатил поетото със записа на заповед парично задължение.

При това положение вземането на ищеца към ответника по издадената въз основа на записа на заповед от 01.08.2008 г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2913/09 г. на ВРС съществува и искът по чл.422, ал.1-ГПК е основателен. Като е уважил същия, ВОС е постановил правилно решение и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №198/26.04.2010 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1363/2009 г.

ОСЪЖДА Е.С.М. ***, да заплати на П.Д.Я. *** К., О.А. сумата 500 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК /нов/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.