РЕШЕНИЕ № 132/22.06.2007 г. по въззивно гражданско дело № 174 по описа за 2007 година на Апелативен съд – Варна:

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от Н. Г. К. срещу решението на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.51/2006г., с което е отхвърлен предявения от него иск срещу М. П. А. с правно основание чл.19 ал.З СК, вр. чл. 59 ЗЗД за заплащане на половината от валутни влогове, открити на нейно име в СЖ "Еб." АД гр. В. и изтеглени по време на брака им, а именно 16071,44 швейцарски франка и 3315,31 германски марки, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалния закон и противоречие с материалния закон, като на това основание е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. В заседанието по същество въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа направените искания във въззивната жалба.

В писмено възражение въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва подадената въззивна жалба. По същество излага съображения за неоснователност на жалбата, за наеоснователност на предявения иск и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След преценка на събраните по делото доказателства от двете инстанции с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК, съставът на Варненския апелативен съд приема следното от фактическа страна:

Н. Г. К. от гр.  В. излага в исковата си

2

молба, че бракът му с ответницата М. П. А. от с. гр. е прекратен с влязло в сила на 12.01.2001 г. решение на ВРС-23 с. по гр. д. № 906/1997 г. Твърди също, че по време на брака семейните средства, придобити със съвместен принос, са били вложени по валутни влогове в: СЖ "Еб." АД - 19 000 шв. Франка и 14 000 DМ и в "Райфайзенбанк" АД - 12 000 щ. д. Тъй като ответницата без негово знание и преди фактическата им раздяла се е разпоредила с тези влогове, като ги е употребила изцяло за свои нужди, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати половината от горепосочените суми, а именно - 9 500 швейцарски франка, 7 000 DM и 6 000 щ. д., с които ответницата се е обогатила за негова сметка. Претендира лихви от датата на подаване на исковата молба и направените по делото разноски. С доп. молба /л. 36/ е уточнил левовата равностойност на претендираните валутни суми - общо в размер на 28 692, 75 лева и периода на придобиването им - от 1993 г. до датата на влизане на решението по бракоразводното решение в сила- 12.01.2001 г.

Ответницата оспорва изцяло предявения иск, като възразява, че фактическата раздяла между съпрузите датира от началото на 1993 г. и че от м. декември 1996 г. е имала връзка с друго лице, с когото са работили заедно в Либия и са живяли на съпружески начала. Твърди, че по време на брака си с ищеца не са придобивани претендираните суми, че след завръщането си в България е напуснала семейното жилище и че през време на фактическата раздяла страните не са поддържали едно общо домакинство и не са имали намерение да продължат съвместния си живот.

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 27.09. 1972 г. и е прекратен с влязло в сила решение на Варненския районен съд, постановено по гр.д. 906/1997г. С оглед изявлението за страните Варненският окръжен съд, на основание чл.109 ал.4 ГПК е приел за безспорно установено, че от 22.07.1993г. до м. декември 1996г., ответницата по иска М. П. е била на работа в Либия като лекар.

През този период тя е имала открит валутен влог в швейцарски франкове, както и в германски марки в СЖ Е.б. АД, от които влогове в периода 01.01.1997г.- 12.01.2001 г. тя е изтеглила 32 301 франка и 6 600 марки.

От показанията на свидетелите Ф., К.,Б. и Я. се установява, че дълго преди да замине на работа в Либия въззиваемата П. е имала извънбрачна връзка с неин колега- д-р П. За връзката им са знаели всички нейни колеги, приятели и дори семейството й. Още преди заминаването си за Либия П., въпреки, че е обитавала едно жилище със бившия си съпруг и общия им син, е живяла в отделна стая, водела е самостоятелен начин на живот. Двамата с д-р П. са заминали заедно в Либия и там са живяли като семейство. Колегите им са смятали, че са семейство, М. П. е говорела за сина си и родителите си в България и не е споменавала, че бракът й все още не е прекратен. Представени са писмени доказателства за сключен ритуален

религиозен брак. По време на престоя си в Либия М. П. се е върнала само веднъж в България за около две седмици, като половината от престоя й е бил в София, където е била отново с приятеля си. След окончателното си завръщане в края на 1996г. въззиваемата е била само около месец в семейното жилище, след което го е напуснала, подала е молба за развод и заживяла е на семейни начала с д-р П., с когото живее и до момента. Настоящата инстанция счита за правилен извода на Варненския окръжен съд, че следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните от него свидетели, доколкото тези показания са депозирани от лица, които познават и двете страни по делото, имат многократни и непосредствени впечатления от семейния живот, посещавали са семейното жилище и са разговаряли и с двамата бивши съпрузи. В тази връзка от значение са и показанията на П. К.- син на страните. От една страна съдът отчита разпоредбата на чл.136 ГПК, но от друга следва да се има предвид, че представа за строго личните и интимни отношения между съпрузите могат да имат само най-близките им- родители и деца. В тази връзка показанията на св. К., че родителите му дълго време преди заминаването на майка му за Либия са били прекъснали всякакви лични, интимни и духовни контакти съдът преценява като достоверни и обективни. Още повече, че този свидетел и в момента живее с баща си, а не с майка си.

Депозираните показания на свидетелите на въззивника не опровергават убеждението на съда, че към момента на набиране на влоговете от възнаграждението, което въззиваемата е получавала в Либия, бившите съпрузи са били в трайна фактическа раздяла. Всички свидетели са от Бургас и имат епизодични впечатления от семейния живот на страните. Срещите им с П. са инцидентни и факта, че когато са посещавали жилището /св. Т./ през 1994г. бившите съпрузи са говорели нормално и са приготвили вечеря за свидетеля, а не са се карали пред него, говори по скоро за добро възпитание, отколкото за нормални съпружески отношения. От друга страна показанията на тези свидетели целящи да установят нормални отношения между страните са в противоречие с установения факт по делото, че непосредствено след завръщането от Либия въззиваемата П. е подала молба за развод.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съставът на Варненския апелативен съд, прави следните изводи:

С оглед на характера на предявения иск и събраните по делото доказателства, съдът приема, че събраните по делото доказателства опровергават законовата презумпция на чл.19 ал.1 СК за наличие на съвместен принос на двамата съпрузи в набирането на средствата по двата влога, открити на името на М. П. Сумите по влоговете представляват възнаграждение за извършена от М. П. работа по сключен от нея договор за упражняване на професията й на лекар в Либия. Към момента на набиране на сумите бившите съпрузи са били в трайна фактическа раздяла. М. П. е живяла на съпружески начала с друг мъж, с когото е имала дългогодишна връзка още преди заминаването й за Либия. Към този момент макар и формално да са живяли в

4

едно семейно жилище между страните са били изчезнали отношенията на любов, разбирателство, уважение. Същите не са имали общи приятели и интереси. Не се установи заминаването за Либия да е резултат от съвместно решение на двамата бивши съпрузи с цел набиране на средства за осигуряване благополучието на семейството. Точно обратно- заминаването е било по скоро с цел съвместно заживяване и легализиране на връзката й с неин колега, което е манифестирано в България след завръщането й. Обстоятелството, че по време на престоя си в Либия въззиваемата е изпратила няколко писма не опровергава този извод. Съвместния принос в придобиването на имущество по време на брака предполага влагане на общи средства и труд, грижи за децата и домакинството. Към момента на придобиване на сумите по влоговете страните са живяли в отделни държави, сина им е бил пълнолетен, около година след заминаването на майка му той се е преместил да живее при нейните родители. Заплащането на имот през 1994г. на името на Н. К., доколкото не е със средствата от двата влога е ирелевантно за настоящия спор.

С оглед на изложеното Варненският апелативен съд приема, че събраните по делото доказателства установяват, че придобиването на сумите по двата влога е осъществено по време на фактическата раздяла между страните, изключват приноса на въззивника в набирането им, опровергават презумпцията на чл.19 ал.1 СК, с оглед на което предявения иск за заплащане на половината от тези суми е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадане с изводите на Варненския окръжен съд, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид направеното искане за присъждане на разноски, възиивникът следва да бъде осъден да заплати направените от въззиваемата страна разноски за тази инстанция в размер на 720 лева.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският Апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд № 185 от 07.02.2007 г., постановено по гр. д. № 51/2006 г.

ОСЪЖДА Н. Г. К. от гр. В., кв.**** да заплати на М. П. А. от гр. В., ул.*** сумата 720 /седемстотин и двадесет/ лева - разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО Е ОСТАВЕНО В СИЛА с решение № 1372/28.01.2009 г. по гр.д. № 5932/2007 г. по опис на ВКС на РБ.