РЕШЕНИЕ от 15.10.2007г. гр. Варна Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на пети октомври през две хиляди и седма година по ВНОХД №166 по описа за 2007 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв.Д.Д., защитник на И.Т.В., подсъдим по нохд № 13/2007г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата постановена от същия съд на 27.03.2007г. в наказателно осъдителната й част. В жалбата се навеждат  основания за необоснованост и  явна несправедливост на наложеното наказание. Моли настоящата инстанция да отмени присъдата като постанови друга с която да оправдае подсъдимия, да му наложи наказание за по-леко наказуемо престъпление, както и да измени същата като намали  наложеното наказание.

Въззивна жалба е подал и гражданския ищец и частен обвинител в гражданско-осъдителната част като прави искане за изменение на присъдата и уважаване на гражданския иск в пълния му размер.

Пълномощникът на гр. ищец изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и моли присъдата да бъде потвърдена в наказателно-осъдителната й част.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и частична основателност на жалбата на гражданския ищец.

Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 27.03.2007г., постановена по нохд № 13/2007г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И.Т.В. за виновен в това, че на 18.07.05г. в гр.В. е направил опит умишлено да умъртви А.К.П. от с.гр. като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и на основание чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК и чл.54НК му е определил наказание от десет години и  лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на А.К.П. сумата от 2 500лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва като е отхвърлил иска в останалата му част до 12 000лв. както и съответните такси и разноски. 

За да стигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел за установено, че подс.И.В. и пострадалия А.П. се познавали добре, били приятели и дори известно време подс.В. живял у свид. П. По този повод между тях се породило неразбирателство поради съмнения от страна на свид.П. за интимни отношения между съпругата му и подсъдимия. По-късно двамата прекратили всякакви отношения помежду си.

На 18.07.05г. свид.П. се намирал със свои познати в автосервиз на ул. “П.” в гр.В. Около 12 ч. там пристигнал по съвпадение и подсъдимия В.за да извърши ремонт на автомобила си “А.”. След като уточнил подробностите около ремонта той седнал в автомобила да чака като забелязал присъствието на свид. П. там. П. от своя страна решил, че е дошъл момента да уточнят отношенията си. Отишъл до автомобила, почукал на страничното стъкло, което подс. В. свалил за да могат да разговарят. В това време в сервиза пристигнал и свид. Т. Д., който имал уговорка със свид. П. и паркирал близо до автомобила на подсъдимия и имал пълна видимост към него. Този свидетел видял как свид. П. приближил до автомобила “А.”, наклонил тялото си леко напред като се облегнал на прозореца на шофьорската врата и попитал подсъдимия защо се крие и “да се разберели като мъже”. Свидетеля чул как подсъдимия реагирал много остро с думите:”ти не трябва да живееш”, видял как извадил нож и замахнал с него към тялото на пострадалия. Последния леко се отдръпнал, подсъдимият извикал “сега ще те убия” и направил опит да излезе навън, въпреки че пострадалият натискал вратата отвън. Свид.П. започнал да отстъпва, а подсъдимия викайки силно “Ще те приключа” и др. подобни реплики го следвал с насочен към тялото му нож. Свидетел на тези действия на подсъдимия станал и свид. В., случайно преминаващ от там. В един момент пострадалият видял кръв по фланелката си, влязъл в автомобила на своя познат, свид. С., казал му че е наръган от И.В. и поискал да бъде откаран в болница. Бил транспортиран до МБАЛ “Св.А.” където било проведено оперативно лечение по спешност. Подс.В. от своя страна напуснал мястото на инцидента като по пътя, по негови думи изхвърлил ножа.

От назначената СМЕ се установява, че пострадалият П. е получил прободно-порезно нараняване в лявата гръдна половина на ниво девето междуребрие с проникване в коремната кухина, прерязване на стомашната стена в областта на голямата кривина, излив на 1,5л. кръв в коремната кухина, довел до хеморагичен шок. Нараняването е обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Налице е била реална опасност за живота на пострадалия, предотвратена единствено от ефикасната хирургична намеса. Без такава намеса смъртния изход е бил неизбежен. Съществувала е реална опасност да бъдат наранени далакът, коремната аорта, а ако ударът е попаднал в по-горно междуребрие – и сърцето. От допълнителната СМЕ е видно, че при нанасянето на удара двамата са били с лице един срещу друг като посоката на удара е от ляво надясно с малък наклон надолу. Ножът е бил с дължина на острието около 20 см.

 От психиатричната експертиза е видно ,че подсъдимият не страда от психично заболяване. Не е налице зависимост към психоактивни вещества Същия не се е намирал в състояние на силно раздразнение и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – показания на свидетели, СМЕ, отчасти обясненията и на подсъдимия.

По жалбата на подсъдимия:

Относно умисъла на подсъдимия се твърди, че той не е имал намерение да умъртвява постр.П.

Деянието е извършено при пряк умисъл, като е завършило във фазата на опита и е останало недовършено по независещи от дееца причини. Нанесен е един удар в жизненоважни органи, със значителна сила.

Правилно и законосъобразно окръжният съд е приел тезата на подсъдимия като защитна и е дал вяра на показанията на останалите свидетели. Обясненията му не кореспондират с останалите доказателства по делото. Твърдението му, че едва ли не е бил нападнат от пострадалия не се подкрепя от никакво доказателство. В този смисъл са категоричните показания на разпитаните свидетели. Няма никакви доказателства пострадалият да се е намирал с част от тялото си вътре в автомобила на подсъдимия и да му е нанасял удари, обстоятелство което да доведе евентуално до ответна реакция на подсъдимия В. – т.е. “състояние на афект” или “неизбежна отбрана”. Местоположението и посоката на прободното нараняване не говорят за такова положение на тялото на пострадалия. Ако той беше наполовина вътре в автомобила най-логично е нараняването да бъде отдолу-нагоре, а не както е в случая. Показателно за умисъла на подсъдимия е и последващото му поведение след като е пробол веднъж пострадалия. Той е продължил да го следва и напада, въпреки, че последния е отстъпвал. Тези факти се установяват освен от гласните доказателства и от установеното с огледния протокол – капки кръв както концентрирани на едно място, така и на разстояние една от друга, което говори за предвижване на пострадалия. В подкрепа на това са и показанията на свид.Д., който заявява, че ножа е бил в ръката на подсъдимия, когато е излязъл от колата си, че е гонил пострадалия 2-3м., двамата са минали зад колата като подсъдимия е продължил да се заканва, че ще го довърши.

Подсъдимият е използувал нож с дължина на острието около 20см., а нанесения удар е със значителна сила като е проникнал в коремната кухина и е прерязал коремната стена, т.е. насочен е бил към жизненоважни органи. Дори да е имало някакво нападение от страна на пострадалия, /а такова категорично не се установява/ ако подсъдимия не е имал намерение да го убива, той би могъл да използува редица други способи за да го отблъсне. Намирал се е в собствения си автомобил, могъл е за се заключи, да затвори прозореца, дори да се развика, би могъл да извърши още редица други действия, без да се налага да прибягва до употреба на нож.

Предвид на това и не може да се приеме, че умисълът на подсъдимия е бил някакъв друг, освен да причини смърт. Ако би желал настъпването на някакъв вид телесна повреда, той не би действал по описания начин. За умисъла на дееца се преценява по използуваното оръжие, вида и мястото на нараняването, интензивността на нападението. В този смисъл е и константната практика на ВКС. Деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – навременна и компетентна лекарска помощ и не се касае до доброволен отказ.

В случая не може да се говори нито за афектно състояние, нито за неизбежна отбрана, тъй като за да са налице такива състояния е необходимо да има противоправно нападение от страна на пострадалия, а в случая такова категорично няма.

Окръжният съд е изложил подробни правни съображения и те се споделят напълно и от настоящата инстанция.

Що се касае до оплакването за явна несправедливост то е основателно. Определеното наказание е в предвидения законов минимум, съобразено с смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчетена е високата степен на обществена опасност на деянието. Съдът не е преценил възможността за приложение на чл.58 б.”а” НК. Предвид недобрите данни за личността на подсъдимия  е изложил съображения защо това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Настоящата инстанция намира, че преди всичко с оглед недовършеността на деянието и най-ниския размер от предвиденото наказание ще се яви необосновано тежко за подсъдимия и счита, че би следвало да се определи такова под предвидения законов минимум.  В този смисъл следва да се измени и присъдата като на основание чл.55 ал.1 т.1 вр.чл.58 б.”а” НК на подсъдимия В. се определи наказание от шест години лишаване от свобода при строг режим.

По отношение жалбата на гражданския ищец въззивната инстанция намира, че тя е частично основателна. Определеното обезщетение от 2 500лв. е в твърде занижен размер и не е справедливо. Пострадалият П. е получил едно много тежко и опасно нараняване, наложило животоспасяваща операция. Претърпял е болки и страдания, независимо от стреса и уплахата за живота си. Предвид това определения размер на дължимото обезщетение следва да бъде завишен на 10 000лв. като присъдата бъде изменена в този смисъл в гражданско-осъдителната й част. Следва да бъде завишен и размера на дължимата държавна такса от 100лв. на 400лв.

Предвид всичко изложено до тук присъдата следва да бъде изменена в горния смисъл.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.1 т.1 и ал.2 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯВА присъдата от 27.03.2007г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 13/2007г. в наказателно-осъдителната й част като на основание чл.58 б.”а” вр.чл.55 ал.1 т.1 НК намалява  наложеното на подсъдимия И.Т.В. с ЕГ№ наказание от ДЕСЕТ години лишаване от свобода на ШЕСТ години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

ИЗМЕНЯВА същата присъда и в гражданско-осъдителната й част като увеличава размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди на А.К.П. от 2500лв. на 10 000лв. /десет хиляди лева/ като осъжда подсъдимия И.Т.В. да заплати тази сума.

Осъжда подсъдимия И.Т.В. да заплати държавна такса върху така уважения граждански иск в размер на 400лв.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

С решение от 31.01.2008 година е на ВКС е оставено в сила решението на Апелативен съд – Варна.