РЕШЕНИЕ № 103/20.06.2008 г. по в.гр.дело № 116 по описа за 2008 година на Апелативен съд –Варна:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от М. Ж.Д. от гр.Ш. против решението на Шуменския окръжен съд от 08.02.2008г, постановено по гр.д. № 52/07г., в частта, с която са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от нея срещу С.М.Т. и Я.Ж.Т. на осн.чл.92 ЗЗД за сумата от 15 000лв и изтекли лихви за 4 000лв и претенцията по чл.59 ЗЗД за сумата от 539лв изцяло, както и претенцията на осн.чл.59 ЗЗД за сумата над 4 400лв до 6 000лв като неоснователни и недоказани; в частта, с която е обявена за нищожна на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД като "накърняваща добрите нрави" клаузата на т.8 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Ш., ул.****, сключен на 27.07.2004г. между нея като продавач и С.М.Т. и Я.Ж.Т. като купувачи и в частта, с която е осъдена да заплати на С.М.Т. и Я.Ж.Т. сумата от 10 904, 10лв, представляваща изтекли лихви за периода 20.12.2004г. -25.10.2007г. върху присъдената им с решение на ШОС по гр.д. № 1005/2005г. сума от 29 900лв, както и разноски по делото в размер на 817,50лв. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени решението в обжалваните му част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от нея искови претенции и отхвърли насрещния иск. Претендира и всички направени от нея съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението в обжалваните му части.

2

Постъпила е и въззивна жалба от С.М.Т. и Я.Ж.Т., и двамата от гр.Ш. против същото решение, но в частта, с която са осъдени да заплатят на М.Ж. Д. обезщетение за ползване на недвижимия имот в размер на 4 400лв, за периода 23.07.2003г. - 23.03.2005г. ,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от 24.01.2007г, изтекли лихви върху тази сума в размер на 1 000лв, както и разноски по делото в размер на 422лв. Считат, че обезщетение се дължи само за периода 28.12.2004г. - 31.01.2005г., като молят съда да постанови решение, с което да присъди обезщетение само за този период.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението в обжалваната му част.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване следните искове : 1. за осъждане на ответниците С.Т.М. и Я.Ж.Т., и двамата от гр.Ш. да заплатят на ищцата М. Ж. Д. 15 000лв неустойка за виновно неизпълнение на предварителен договор от 27.07.2004г. по чл.92 ЗЗД и 4 000лв мораторна лихва върху тази сума от 20.12.2004г. до завеждане на исковата молба по чл.86 ал.1 ЗЗД; 2. за заплащане на сумата от 6 000лв обезщетение за ползване на процесния недвижим имот от 23.07.2003г. до 23.03.2005г. по чл.59 ЗЗД, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1 000лв по чл.86 ал.1 ЗЗД; 3. 539 лв платени от ищцата консумативи за имота - вода и ел.енергия, по чл.59 ЗЗД ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

По реда на чл.104 ГПК /отм./ е приет за съвместно разглеждане и насрещния иск на С.М.Т. и Я.Ж.Т. против М.Ж.Д. за 1. обявяване на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД за нищожна на клаузата от предварителния договор, сключен между страните на 27.07.2004г. за дължима неустойка в размер на 15 000лв, като противоречаща на закона и добрите нрави и 2.за осъждане на ответницата да заплати на ищците по насрещния иск сумата от 12 000лв, представляваща обезщетение за ползване на паричната сума от 29 900лв, считано от 27.07.2004г. до 25.10.2007г, на осн.чл.59 ЗЗД ведно със законната лихва до окончателното й изплащане. Осъдителният иск е уважен от първата инстанция в размер на 10 904,10лв и в този размер е обжалван от М.Д.. В отхвърлителната му част за разликата над 10 904,10лв до предявените 12 000лв ищците по насрещния иск не го обжалват, поради което и тази част на решението е влязло в сила и не е предмет на въззивно произнасяне.

Фактическата обстановка , очертана от събраните поделото доказателства, е следната : На 28.05.2001 г. синът на ищцата М. Ж. Д. – Ж.Н.П. дал в заем на М.

з

С.М. - син на ответниците сумата от 11 300 щатски долара при задължение да му бъдат върнати до 22.11.2001 г.. За обезпечаване на заема С. и Я.Т. учредили в полза на заемодателя договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот : първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда от 100 кв.м. - източната половина от сутерена, ^½ ид.част от тавана, заедно с 1/2 ид.част от дворното място, цялото от 470 кв.м., за което е отреден УПИ Х-7054 в квартал 431 а по плана на гр.Шумен - нот.акт № 61, т.Ш, рег. № 4263, н.д. №. 374/2001 г. на нотариус Св.Стоилов с район на действие РС Шумен, вписан под № 024 в НК -л.72. Тъй като задължението за връщане на заема не било изпълнено, имотът бил изнесен на публична продан по изп.д. № 57/2002г. на СИС при Шуменския РС и с постановление от 23.07.2003г. - л.8, бил възложен на М. Ж. Д. за сумата от 25 000лв. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 18.06.2004г.

На 27.07.2004г. на осн.чл.19 ЗЗД бил сключен процесният договор за продажба на същия недвижим имот , по силата на който продавачът М.Ж.Т. се задължила да прехвърли на купувачите С. и Я.Т. собствеността върху имота до 20.12.2004г. за сумата от 36 000лв, като при подписването на договора те й заплатили 29 900лв, а останалата част от продажната цена се задължили да й заплатят до 20.12.2004г. Съгласно т.8 от договора при неизпълнение на задължението си да заплатят остатъка от 6 000лв в уговорения срок купувачите следвало да заплатят и неустойка в размер на 15 000лв. Съгласно т.9 пък договорът се прекратява автоматично и без предизвестие в случай, че купувачите не изплатят на продавача остатъка от продажната цена до 20.12.2004г. вкл.

Тъй като действително купувачите не изпълнили задължението с в срок, на 28.12.2004г. бил съставен констативен протокол за това обстоятелство с отбелязване, че съгласно т.9 от договора същият се смята автоматично прекратен. В констативния протокол ищцата е поканила ответниците да й заплащат обезщетение за ползване на имота в размер на 300 лв месечно.

Имотът е бил ползван от ответниците до 31.01.2005г. , когато е бил съставен и протокола за принудително отнемане и предаване на вещи -л.71, съгласно който на същата дата купувачката М.Ж. е била въведена във владение. На 27.06.2005г. тя е продала имота на сина си Ж.Н.П. - нот.акт № 100, т.VI, рег.№ 7301, д№ 503/05г. за сумата от 21 960,50лв. С решение № 1012/10.01.2006г. на Шуменския районен съд, постановено по гр.д. № 1385/2006г. сделката по нот.акт № 100/05г. е била призната за недействителна спрямо С.М.Т. и Я.Ж.Т. по иск, предявен от тях на осн.чл.135 ЗЗД-л.39. С решение от27.04.2007г. на Шуменския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 102/07г. е оставено в сила решението на ШРС по гр.д. № 1385/06г. -л.55. А с решение от 03.04.2005г. на Шуменския окръжен съд,

4

гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1005/05г. по иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД М.Ж. Д. била осъдена да заплати на С. М. Т. и Я.Ж.Т. сумата от 29 900лв, с която ответницата се е обогатила неоснователно, поради отпадане на основанието, на което сумата е получена.

По иска за неустойка : Същият следва да бъде разгледан ведно с насрещния иск за обявяването на уговорената неустойка от 15 000лв за нищожна.

Страните са уговорили неустойка в случай на неизпълнение на договора от страна на купувачите - т.8, като продавачът има право да получи сумата от 15 000лв. Не се спори, че на 20.12.2004г. купувачите не са заплатили остатъка от покупната цена в размер на 6 000лв, поради което клаузата на т.9 от предварителния договор е породила правните си последици автоматично - договорът е бил прекратен на същата тази дата. За да стане вземането на купувачката М.Ж. Д. за неустойка изискуемо, необходимо е уговорената между страните неустоечна клауза да е действителна, т.е. - да не противоречи на закона и на добрите нрави във връзка с предявения и приет за съвместно разглеждане насрещен иск. В тази връзка съдът намира, че тъй като неустойката е уговорена за неизпълнение на парично задължение, то действително тя е израз на свободната воля на страните по договора - чл.9 ЗЗД, която обаче свободна воля се простира в граници, определени от императивните правила на закона и добрите нрави. Съгласно част от практиката на ВКС страните не могат свободно да уговарят неустойка за неизпълнение на парично задължение, тъй като с тази неустойка биха заобиколили закона и в действителност биха получили лихва по-висока от максимално допустимата по чл.86 ал.2 ЗЗД - така решение № 228/14.02.2002г. на ВКС по гр.д. № 1046/2001 г, V ГО. В преобладаващата си част обаче ВКС приема, че такава неустойка е допустима - решение № 378/18.05.2006г. на ВК по гр.д. № 315/2005г, II ГО, но следва да бъде уговорена в граници, определени от добрите нрави. Или неустойка, надвишаваща два или повече пъти законната лихва вече се явява несъвместима с общоприетия морал и нищожна на това основание. В този смисъл и решение № 460/24.08.2006г. на ВКС по т.д. № 1056/2005г, ТК, II о. В процесния случай законната лихва за забава на паричното задължение от 6 000лв за периода 27.07.2004г. -20.12.2004г. е в размер на 303, 95лв. , а уговорената неустойка е 49 пъти по-голяма от законната лихва за същия период. Ако бъде присъдена тази неустойка , тя не би изпълнила функциите си, а би довела да явно неоснователно обогатяване, поради което и съдът намира, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави. По тези съображения искът за присъждането й, ведно с мораторната лихва за забава от 4 000 лв , считано от 20.12.2004г. до предявяване на исковата молба следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По иска за обезщетение за ползване на недвижимия имот с правно основание чл.59 ЗЗД :

Това обезщетение се дължи от момента, в който ответниците са установили фактическа власт върху имота без правно основание до момента на фактическото му предаване на ищцата М.Ж.Д. Момента на фактическото завладяване на имота без правно основание не е 23.07.2003г. когато е издадено постановлението за възлагане на имота по изп.д. № 57/02г., тъй като самото постановление е влязло в сила на 18.06.2004г, видно от отметката върху него. От датата на влизането му в сила за ищцата се поражда транслативният му ефект, но един месец по-късно се сключва предварителният договор от 27.07.2004г, по силата на който ответниците владеят имота правомерно и то до момента на прекратяването му на 20.12.2004г. Ето защо обезщетението следва да бъде присъдено на ищцата от 20.12.2004г. до 31.01.2005г., когато видно от протокола за въвод в имота, фактическото му владение й е предадено от съдебния изпълнител. Изхождайки от заключението на съдебно-техническата експертиза с в.лице Жулиян Желев съдът определя размера на това обезщетение на 290лв : 220лв за периода 20.12.2004Г. - 20.01.2005г. и 70лв за периода 20.01.2005г. - 31.01.2005г. В този размер искът по чл.59 ЗЗД следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над този размер до претендираните 6 000лв.

Мораторната лихва върху главницата от 290 лв се дължи от 20.12.2004г. , тъй като в самия договор в т. 10 е уговорено задължението на купувачите да освободят незабавно имота. Мораторната лихва за периода 20.12.2004г. - 31.01.2005г. е 4,29лв., в който размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над този размер до претендираните 1 000лв.

Претенцията за платени от ищцата консумативи в размер на 539лв съдът намира за неоснователна : от представените по делото разписки за платени ток и вода за имота е видно, че дължимите суми са били платени от ответниците или техния син М. С. Доказателства за плащането им от ищцата не са ангажирани, с изключение на изготвените от нея описи на фактури, които обаче като частен свидетелстващ документ, съдържащ изгоден за издателя си факт, не ангажира съда с материална доказателствена сила.

Насрещната искова претенция за заплащане на 10 904лв , представляващи изтекли лихви за периода 20.12.2004г. - 25.10.2007г. е основателна : Ответницата по насрещния иск е следвало да върне сумата от 29 900лв веднага след прекратяването на предварителния договор на 20.12.2004г., тъй като основанието за получаването й е отпаднало - чл.55 ал.1 пр.З ЗЗД и задържайки я, тя би се обогатила неоснователно, т.е. - без насрещна престация. Възражението й, че

6

ищците по насрещния иск й дължали неустойката в размер на 15 000лв, поради което тя е осъществила задържане върху сумата до тяхното насрещно издължаване , е неоснователно, тъй като след 20.12.2004г. не е било налице насрещно безспорно и изискуемо парично задължение -след като съконтрахентите й по предварителния договор претендират нищожност на клаузата за неустойка, поради което тя не е имала правната възможност да извършва материалноправно прихващане на задължението си да върне сумата с правото си евентуално да получи неустойката по договора. Ето защо насрещната искова претенция следва да бъде уважена в размер на законната лихва - 10 904лв. В тази му част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

На осн.чл.64 ГПК на страните следва да бъдат присъдени разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно уважената част на исковите им претенции, както следва : М.Ж.Д. е направила разноски за двете инстанции в размер на 2 670лв. Съобразно уважената част на исковата й претенция й се дължат 30лв. С. и Я.Т. са направили разноски за двете инстанции в размер на 1 008лв. Съобразно уважената част на иска им се дължат 915лв. Следователно на С.и Я.Т. се дължат 885лв, изчислени по компенсация, които М. Д. следва да бъде осъдена да им заплати. Тъй като с първоинстанционното решение тя е осъдена да им заплати 817,50лв, с настоящото решение следва да бъде осъдена да им заплати още 67,50лв., а решението в частта, с която С. и Я.Т. са осъдени да заплатят на М.Д. разноски за първата инстанция в размер на 422,05лв следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Шуменския окръжен съд от 08.02.2008г, постановено по гр.д. № 52/07г. в частта, с която С.М.Т. с ЕГН **** и Я.Ж.Т. с ЕГН **** и двамата от гр.Ш., ул.*** са осъдени да заплатят на М.Ж.Д. с ЕГН **** от гр.Ш. обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в гр.Ш., ул.**** за периода 23.07.2003г. - 20.12.2004Г. и 31.01.2005г. - 23.03.2005г. за разликата над 290лв /двеста и деветдесет лева/ до присъдените 4 400лв главница, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба - 24.01.2007г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разликата над 4,29лв мораторна лихва върху главницата за същия период до присъдените 1 000лв . мораторна лихва, както и в частта, с която С. и Я.Т. са осъдени да заплатят на М.

Д. разноски за първата инстанция в размер на 422,05лв като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ж.Д. с ЕГН *** от гр.Ш. искове срещу С.М.Т. с ЕГН ***** и Я.Ж.Т. с ЕГН *** и двамата от гр.Ш., ул.*** за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул."Войвода" № 28, ет.1 за периода 23.07.2003г. -20.12.2004г. и 31.01.2005г. - 23.03.2005г. за разликата над 290лв /двеста и деветдесет лева/ до претендираните 4 400лв главница, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба -24.01.2007г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разликата над 4,29лв мораторна лихва върху главницата за същия период до претендираните 1 000лв . мораторна лихва,

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА М.Ж.Д. с ЕГН *** от гр.Ш. да заплати на С.М.Т. с ЕГН**** и Я.Ж. Т. с ЕГН **** и двамата от гр.Ш., ул.*** сумата от 67,50лв разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно уважената част на исковете, изчислени по компенсация.

РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.